— Никога не излизай на пътя, Гейдж! Никога, никога, никога! Шосето е лошо, чуваш ли, лошо!
А малкият бе толкова стреснат от произнесената през сълзи лекция, че забрави да плаче и с облещени от учудване очи се втренчи в майка си.
— Луис, носът ти кърви — възкликна Рейчъл и внезапно прегърна съпруга си толкова силно, че щеше да го задуши.
— Това не е толкова страшно — отвърна той. — Страхувам се, че вече съм стерилен, Рейчъл. О, Господи, каква ужасна болка!
Жена му се разсмя така истерично, че Луис започна да се притеснява за нея; внезапно си каза: „Ако Гейдж наистина беше умрял, тя сигурно щеше да полудее.“
Но Гейдж не беше мъртъв и всичко това бе само ужасяваща подробност от случката, появила се за миг във въображението на Луис, докато тичаше по зелената поляна в слънчевия майски ден, за да надбяга надвисналата над сина му смърт.
Гейдж тръгна на училище и на седемгодишна възраст за пръв път отиде на летен лагер, където откриха удивителната му способност на плувец. Успя да изненада неприятно и родителите си, като доказа, че може да прекара цял ден далече от тях, без някаква видима психическа травма. След навършване на десетата си година, той прекара цялата ваканция в лагера „Агауом“ в Реймънд, а година по-късно спечели два златни и един сребърен медал на големия шампионат между различните лагери, който всяка година се провеждаше в края на летния сезон. Той порасна висок и широкоплещест, но си остана същия Гейдж, който доверчиво приемаше всичко, което му предлагаше светът. За него плодовете от дървото на живота никога не бяха горчиви или гнили.
Беше отличен ученик и член на плувния отбор в „Джон Баптист“ — католическо училище, в което бе настоял да се запише, защото то разполагаше с отличен плувен басейн. Още тогава Рейчъл се разтревожи. Луис не беше особено изненадан, когато на седемнайсетгодишна възраст синът му обяви, че иска да приеме католическата вяра. Рейчъл подозираше, че внезапният религиозен фанатизъм на Гейдж е вдъхновен от приятелката му и виждаше в неочакваното му покръстване скорошна женитба. („Готова съм да изям долните ти гащета, Луис, ако тази малка фльорца с медала на «Свети Кристофър» не забаламосва сина ни!“ — бе възкликнала тя), провал на всичките му планове за следване и на надеждите му за спечелване на олимпийски медал и предричаше, че на четирийсет години Гейдж ще бъде баща на девет-десет малки католичета. Тогава (поне според Рейчъл), Гейдж ще работи като шофьор на камион, ще има бирено шкембе, ще пуши пури и, произнасяйки католически молитви постепенно, но неотклонно ще върви към смъртта си вследствие на инфаркт.
Луис подозираше, че мотивите на сина му са много по-чисти. Гейдж прие католическата вяра (в деня на покръстването му Луис изпрати на Ъруин Голдман картичка, чието изпълнено с неприкрита омраза съдържание гласеше: „Може би отгоре на всичко ще се сдобиеш с внук-йезуит. Твой зет-християнин Луис“), но не се ожени за симпатичното (и съвсем не развратно) момиче, с което ходеше през последната си година в колежа.
Когато го приеха в университета „Джон Хопкинс“, Гейдж успя да влезе в състава на олимпийския отбор по плуване. Шестнайсет години след като Луис се бе надбягвал с камиона на „Оринко“, за да спаси живота на сина си, в края на дълъг следобед, прекаран пред телевизора, двамата с Рейчъл (чиито коси бяха посивели и й се налагаше да ги боядисва с шампоан-оцветител) с гордост видяха как синът им спечели златен медал за Съединените Щати. Когато камерите на МВС показаха в близък план Гейдж, застанал на почетната стълбичка, с все още стичаща се по лицето му вода, с гордо вдигната глава и очи, вперени в националния флаг, докато златният медал, проблясваше върху гърдите му, а оркестърът изпълняваше американския химн, Луис не издържа и се разплака. Рейчъл също се разплака.
— Струва ми се, че това е върхът на целия ми живот — дрезгаво произнесе той и понечи да прегърне жена си. Но лицето на Рейчъл се изкриви от ужас и тя се състари пред очите на Луис, сякаш изведнъж я бяха връхлетели дни, месеци и години на скръб. Химнът заглъхна, а когато Луис погледна към екрана забеляза, че на стълбичката стои друго момче, чернокож младеж, в чиято къдрава като вълна коса като миниатюрни диаманти все още проблясват водни капки.
Струва ми се, че това е върхът на целия ми живот.
Върхът на шапката му…
Шапката му е…