Луис побутна желязната врата и си помисли, че ще бъде заключена, но не беше. Може би още беше рано, пък и защо да заключват вратите на гробището, освен за да го предпазят от вандали, пияници и двойки пубертетчета, които идваха тук, за да се натискат. Отминало беше времето на Дикенс и вече нямаше нужда лекарите да оскверняват гробовете, за да се снабдят с трупове за дисекция.
Дясната част на портала се отвори с леко изскърцване. Луис хвърли поглед през рамо, за да се убеди, че не го наблюдават и се промъкна през вратата. Затвори я след себе си и чу изщракването на ключалката.
Пристъпи в скромното градче на мъртвите и се огледа наоколо.
„Гробът е място за мир и покой, но тук не идват желаещи безброй“ — помисли си той. Кой го беше казал? Май че бе от поема на Андрю Марвел. Защо човешкият разум съхранява толкова безполезни цитати?
Изведнъж му се стори, че дочува гласа на Джъд, който звучеше разтревожено и… изплашено. Точно така — изплашено.
„Какво правиш тук, Луис? Чуй ме, не тръгвай по пътя, който се разкрива пред тебе!“
Луис се опита да прогони гласа от съзнанието си… Каквото и да правеше, причиняваше страдание само на себе си. Никой нямаше да разбере, че е бил тук на смрачаване.
Тръгна по криволичещата пътека, която водеше към гроба на Гейдж. След минута се озова на широката алея, от двете страни на която се издигаха дървета: току-що разлистените им корони тайнствено шумоляха над главата му.
Сърцето му сякаш щеше да изскочи; Гробовете и паметниците образуваха неправилни редици. Наблизо някъде навярно се намираше къщичката на пазача, където имаше карта на „Плезантвю“: план, на който десетте хектара, върху които се простираше гробището бяха разчертани на сектори и на всеки един бяха обозначени закупените гробове и свободните парцели. „Също като в агенция за продажба на недвижими имоти. Предлагаме ви едностайни апартаменти. И места за вечен сън.“ — помисли си Луис.
Изведнъж му хрумна, че мястото, където се намира, ни най-малко не прилича на гробището за животни. Изненадано спря и за миг се опита да разкрие разликата. Гробището за домашни любимци създаваше впечатление за някакъв ред, като но магия произлязъл от общия хаос. Неправилните концентрични окръжности, които се стесняваха към центъра, грубо издяланите надгробни плочи, скованите от дъски кръстове… Сякаш несъзнателно всички деца, погребали там любимците си усещаха, че трябва да следват концентричното разположение на гробовете, сякаш…
Изведнъж си представи, че Гробището за домашни любимци е нещо като реклама… или по-скоро — начин за привличане на вниманието, подобен на онзи, използван от собствениците на панаирджийски палати. Изкарват пред палатката гълтача на огън и можеш безплатно да видиш част от представлението, защото собственикът знае, че няма да ти прибере парите, без да ти хвърли прах в очите…
А гробовете, гробовете, подредени в окръжности, почти както при друидите!
Гробовете в животинското гробище подражаваха на най-древния религиозен символ: бяха подредени в стесняващи се окръжности, символизиращи спирала, която не води към определена точка, а към безкрайността; спирала, която бе едновременно връщане назад — преминаване от ред към хаос и еволюция — от хаос към ред, в зависимост от гледната точка на наблюдателя. Тя бе символ, който египтяните са издялали върху стените на гробниците на фараоните, а финикийците са изрисували върху могилите на свалените от власт владетели; спиралата може да се види и в катакомбите на древния град Микена; главатарите на келтските кланове на Стоунхендж са я използвали като часовник, за да измерват движението на света; тя фигурира и в християнската Библия под формата на вихрушката, по време, на която Бог се обърнал към Йов.
Спиралата представлява най-старият символ на мощ — така според хората в древността изглеждал извития мост, който свързвал света с Отвъдното.
Луис най-сетне стигна до гроба на Гейдж. Самосвалът вече го нямаше, крещящозелената изкуствена настилка също беше изчезнала; и беше прибрана в специален склад от някой подсвиркващ си през зъби работник, който си мисли как вечерта ще изпие няколко бири, в местната кръчма. Мястото, където лежеше Гейдж, бе обозначено от правоъгълник, покрит с изравнена пръст, с размери метър на метър и половина. Надгробният паметник още не бе поставен.