Нима трябва да се откаже от предлаганата му възможност — уникална и невероятна възможност — само защото възкресяването на Тими Батерман завършило с кървав провал? Една лястовичка пролет не прави, нали?
„Нарочно изопачаваш всички факти, за да стигнеш до заключение, което те устройва — запротестира разумът му. — По дяволите, поне бъди честен пред себе си относно метаморфозата на Чърч. Дори да забравиш разкъсаните от него мишки и птици, какво мислиш за самия него? По всичко личи, че е изгубил цялата си интелигентност и изглежда някак си… объркан. Да, «объркан» като че е най-точната дума за състоянието му. Спомни си деня, когато пускаше хвърчилото. Припомни си колко жизнен беше Гейдж, колко бързи бяха реакциите му. Нима не предпочиташ да остане в спомените ти такъв, какъвто беше през този ден? Нима наистина възнамеряваш да възкресиш Гейдж под формата на зомби от някой второразреден филм на ужасите? Или под формата на нещо по-прозаично — умствено изостанало дете. В дете, което, се храни с пръсти и тъпо се взира в образите на телевизионния екран и което до края на живота си няма да се научи да пише името си? Какво беше казал Джъд за кучето си? «Имах чувството, че мия парче месо.» Нима искаш парче месо, което диша? И дори да предположим, че желаеш точно това, как ще обясниш възкресяването на Гейдж на жена си? На дъщеря си? На Стив Мастерсън? На другите хора? Какво ще се случи в деня, когато Миси Дендридж спре колата си па алеята и види Гейдж да кара в двора детския си велосипед? Представяш ли си как ще изкрещи от ужас, Луис? Представяш ли си как ще издере с нокти лицето си? Как ще отговориш на въпросите на репортерите? Какво ще кажеш, когато операторите от предаването «Истински хора» почукат на вратата ти и поискат да заснемат филм за възкръсналия ти син?“
Изведнъж се попита дали последните аргументи са толкова решаващи или са продиктувани от страха му. Нима смята, че препятствията не могат да бъдат преодолени? Че ако Рейчъл заплаче, когато види възкръсналия си син, то ще бъде само от радост?
Да, безсъмнено не биваше да забравя възможността Гейдж да се върне някак си… непълноценен. Но нима ще го обича по-малко? Родителите обичаха деца хидроцефали, аутисти монголоиди, слепи по рождение, сиамски близнаци, деца родени с разменени вътрешни органи. Съществуваха родители, чиито чеда се бяха превърнали в убийци, изнасилвачи и в бич за невинните и които въпреки всичко молеха същите за милост и просеха пощада от президента.
— Наистина ли вярва, че ще престане да обича Гейдж, ако се наложи да го повиват до осемгодишна възраст? Ако той не успее да научи азбуката докато навърши дванайсет? Ако никога не се научи да чете и да пише? Може ли да се откаже от мисълта отново да види сина си, да приеме смъртта му като божие наказание, след като има друга възможност?
„Господи, Лукс, нима си въобразяваш, че живееш сам света, под стъклен похлупак. Хората ще кажат.“
Луис гневно пропъди досадната мисъл. В момента изобщо не се интересуваше от хорското мнение, умът му бе зает с много по-важни неща.
Втренчи се в изравнената с гребло пръст върху гроба на Гейдж и сърцето му се сви от ужас и от мистичен страх. Без да съзнава, пръстите му бяха нарисували върху земята концентрични окръжности, които образуваха спирала.
Разрови с две ръце пръстта и заличи рисунката. Сетне побърза да се отправи към портала и едва сега се почувства като натрапник; при всеки завой на пътеката изтръпваше от страх, че ще го видят, ще го спрат и ще започнат да му задават различни въпроси.
Когато отиде в „Наполи“, поръчаната пица отдавна беше готова. Бяха я оставили върху голямата фурна, но все пак почти беше изстинала; стори му се прекалено мазна и с вкус на печена глина. Луис отхапа един залък, сетне, докато пътуваше обратно към Лъдлоу, изхвърли през прозореца на колата останалата пица, заедно с кутията. По природа не беше от тези, дето хвърлят боклуци, където им падне, но не искаше Рейчъл да види почти неначенатата пица в тяхната кофа за смет. Страхуваше се тя да не заподозре, че отиването му в Бангор е било със съвсем друга цел.
Луис започна да размишлява за времето и за обстоятелствата.
Факторът време беше най-важен, може би решаващ. Тими Батерман бил мъртъв дълго преди баща му да го погребе в гробището на микмаките.
„Тими е бил застрелян на 19-ти юли… Погребаха го на двайсет и втори, ако не ме лъже паметта. След четири-пет дни Марджъри Уошбърн го видяла да се разхожда по пътя…“
И тъй, да приемем, че Бил Батерман заровил сина си в индианското гробище четири дни след официалното погребение… Не, не бива да рискува с догадки, по-добре да приеме най-вероятната възможност. Три дни. Да кажем, че Тими Батерман се върнал сред живите на двайсет и девети юли. Това би означавало, че са изминали минимум десет дни от момента на смъртта на момчето, до възкресяването му. Всъщност може да са били и дванайсет. Гейдж беше мъртъв от четири дни. Луис беше пропуснал доста скъпоценно време, но все пак можеше да намали на половина срока на Бил Батерман. Стига да… Стига да успее да възпроизведе обстоятелствата, довели до възкресяването на Чърч. Котаракът беше умрял във възможно най-удобното време, нали? Цялото семейство отсъстваше, когато Чърч беше убит. За смъртта му не знаеше никой, освен Джъд и самият Луис.