Като че диалогът от отсрещната страна на пътя накара Стив отново да се сети за онова, което бе съзрял — или му се бе сторило, че е съзрял — в далечината. Това е бил Луис.
Краката му автоматично се раздвижиха, той тръгна към пътеката, която водеше към гората и горящата къща остана зад гърба му. Когато стигна до гората, беше плувнал в пот и с облекчение навлезе под гъстите сенки. Наоколо ухаеше на бор и на смърч, на дървесна кора и на смола.
Когато се озова в гората, Стив несъзнателно се втурна в галоп. Сърцето му биеше лудо, дъхът му със свистене излизаше от гърдите му. Премина тичешком разстоянието, където пътеката беше наклонена (направи му впечатление, че е отлично поддържана), но се умори и се задоволи само да върви бързо. Когато стигна до арката пред входа на Гробището за домашни любимци, усещаше непоносима болка вдясно, точно под мишницата.
Той разсеяно погледна към подредените в концентрични окръжности гробове, към табелките, направени от сплескани ламаринени кутии, към надгробните паметници, изработени от стари дъски. Вниманието му бе привлечено от невероятната гледка в срещуположната страна на поляната. Съзря Луис, който се катереше по високата преграда от мъртви дървета, очевидно неподвластен на закона за гравитацията. Изкачваше се бавно, стъпка по стъпка, приковал очи право пред себе си, като сомнамбул или като хипнотизиран. Вързопът, който бе привлякъл вниманието на Стив, бе в ръцете му. От близо очертанията му не оставяха никакво съмнение: беше човешко тяло, увито в чаршаф. От чаршафа се подаваше женски крак, обут в черна обувка с нисък ток. Изведнъж Стив осъзна с ужасяваща сигурност, че Луис носи тялото на Рейчъл. Косата на Луис беше побеляла.
— Луис! — изкрещя Стив.
Луис не се поколеба, не се сиря. Продължи да се изкачва. Достигна до върха на камарата от мъртви дървета, сетне заслиза от другата й страна.
„Ще падне! — помисли си Стив. — Досега имаше дяволски, невероятен късмет, но ей-сега ще падне… Дано да се отърве само със счупване на крака.“
Но Луис не падна. Спусна се в подножието на преградата и за миг изчезна от погледа на Стив. Сетне отново се появи и пое към гората.
— Луис! — отново изкрещя Стив. Този път Луис спря и се обърна.
Стив бе поразен от гледката, разкрила се пред очите му: освен белите коси, сега Луис имаше лице на грохнал старец.
Отначало той не позна Стив. Сетне в главата му сякаш се задейства реостат и лицето му се проясни. Устните му потръпнаха спазматично и след миг Стив разбра, че Луис се опитва да се усмихне.
— Стив — колебливо и с прегракнал глас произнесе Луис. — Здрасти, Стив. Ще я погреба. Сигурно ще се наложи да го направя с голи ръце. Навярно ще свърша
едва привечер. Там горе почвата е много камениста. Едва ли изгаряш от желание да ми помогнеш.
Стив отвори уста, но от гърлото му не се изтръгна нито звук. Въпреки изненадата и ужаса си усети, че наистина иска да помогне на Луис. Тук, сред гората, това му се струваше съвършено естествено.
— Луис — най-сетне дрезгаво произнесе той. Какво се е случило? О, Господи, какво правиш? Ами Рейчъл… в къщата ли е била по време на пожара?
— С Гейдж изгубих прекалено много време — промълви Луис. — Някакъв зъл дух се всели в него, защото чаках прекалено дълго. Но с Рейчъл ще е по-различно. Сигурен съм, Стив.
Докато говореше, той леко се олюляваше и на Стив изведнъж му стана ясно, че Луис си е изгубил ума. Да, полудял е, освен това беше уморен до смърт. Обърканият разум на Стив се вкопчи в последната си мисъл и забрави предната.
— Все пак си помисли дали не искаш да ми помогнеш — каза Луис.
— Дори и да исках, не бих могъл да се изкатеря по купчината дърва.
— Можеш, разбира се — рече Луис. Много е лесно. Трябва да се движиш бързо и уверено и изобщо да не свеждаш очи. Ето тайната.
Сетне Луис се обърна и се отдалечи. Стив няколко пъти извика името му, но той вървеше към гората, без да се обърне. В продължение на няколко секунди Стив виждаше белия чаршаф, който проблясваше сред дърветата, сетне и той изчезна от погледа му.
Стив тичешком прекоси гробището и слепешката се заизкачва по преградата от мъртви дървета. Отначало търсеше опора за ръцете си, опитвайки се да премине бариерата с пълзене, после успя да се изправи на крака. В този миг го обзе чувство на еуфория — сякаш бе вдъхнал с пълни гърди чист кислород. Беше абсолютно убеден, че ще стигне до върха и успя, движейки се бързо и уверено. Олюлявайки се, спря на върха и се загледа в Луис, който вървеше по пътеката — защото тя продължаваше и от другата страна на преградата.
Луис спря и се обърна към Стив, без да изпуска увитото в окървавен чаршаф тяло на жена си. После промълви: