Думите сякаш заседнаха в гърлото му — беше толкова нервиран, че не можеше да говори. За миг си представи как мъкне из гората тежкия чувал с котарака, като от време на време го премества в другата си ръка…, а през това време шибаният фукльо Ъруин Голдман от Лейк Форест се опитва да спечели обичта на Ели, като размахва прочутата си чекова книжка и също тъй прочутата си автоматична писалка.
За миг изпита желание да извика: „Баща ти й е купил шест рокли, а аз възкресих проклетия й котарак! Е, кой я обича повече, а?“
Успя да се овладее и не промълви нито дума. Никога няма да разкрие тайната си, никога!
Рейчъл нежно докосна с пръсти шията му.
— Луис, подаръците не са само от татко. Моля те, опитай се да разбереш родителите ми. Обичат децата, а ги виждат толкова рядко! Освен това, бързо остаряват — ако видиш баща ми, едва ли ще го познаеш.
— О, бъди сигурна, че ще го позная — промърмори Луис.
— Моля те, скъпи. Опитай се да ги разбереш, бъди по-великодушен — няма да съжаляваш. Няма да ти навреди, какво лошо има във всичко това?
Луис размишляваше дълго, преди да й отговори.
— Ще ми навреди и то още как — най-сетне изрече той. — Може би греша, но не мога да се променя.
Рейчъл точно се канеше да му отговори, но в този момент от горния етаж се разнесе гласът на Ели:
— Татко! Мамо! Елате бързо!
Рейчъл понечи да стане, но Луис я задържа на мястото й.
— Стой при Гейдж, аз ще отида.
Мислеше, че знае защо вика Ели. По дяволите, нали бе изхвърлил навън проклетия котарак; след като Ели си легна, бе открил в кухнята Чърч, който се увърташе около паничката си и го бе изхвърлил през вратата. Не искаше той да спи при дъщеря му. Всеки път, когато си представеше котарака, изтегнат в краката на момиченцето, започваше да си мисли за заразни болести и за погребалното бюро на чичо Карл.
„Ели положително ще разбере, че Чърч се е променил, че е по-различен отпреди, че преди му е било по-добре.“
Добре си спомняше, че е изгонил котарака навън, но когато влезе в спалнята, Ели полусънена седеше на ръба на леглото, а Чърч се изтягаше върху завивката. Силуетът му напомняше сянка на прилеп, широко отворените му глуповати очи блестяха на светлината, която идваше от коридора.
— Татко, изгони го — почти изстена — Ели. — Смърди отвратително!
— Штт, Ели, заспивай — изрече Луис и сам се изненада от спокойния си глас. Изведнъж си спомни как бе реагирал сутринта, след пристъпа на сомнамбулизъм, предизвикан от смъртта на Пасков: Веднага след пристигането си в лечебницата беше отишъл в тоалетната и бе застанал пред огледалото и се бе огледал, сигурен, че изглежда ужасно. Но бе открил, че изглежда съвсем нормално. Случилото се го караше да се пита дали не е заобиколен от хора, които крият в себе си ужасни тайни.
„По дяволите — няма никаква тайна! Става дума единствено за проклетия котарак!“
Но дъщеря му наистина беше права — Чърч смърдеше отвратително.
Луис вдигна котарака и го занесе на долния етаж, като се опитваше да диша само през устата и си повтаряше, че има и по-неприятни миризми — например на изпражнения. Преди месец беше негов ред да почисти септичната яма; Джъд се приближи, докато Луис инсталираше помпата, марка „Пъфър енд сънс“ и усмихнато изрече: „Не мирише на Шанел № 5, нали, Луис?“ Още по-отвратителна беше вонята на гангренясала рана, която старият доктор Брейсърмън от медицинския факултет наричаше „спарена плът“. Дори миризмата от ауспуха на Шевролета беше по-неприятна.
Но леглото на Ели не ухаеше на рози. По дяволите, как проклетият котарак бе успял да се вмъкне при нея? Беше го изгонил навън с помощта на метлата, когато цялото му семейство се намираше на горния етаж. За пръв път се осмеляваше да докосне котарака след възкръсването му. От тялото на животното се излъчваше странна топлина, сякаш въплъщение на някаква гадна болест. Луис си помисли: „Как си успял да намериш пролука, през която да се вмъкнеш, мръснико?“
Изведнъж си припомни полузабравения сън от онази кошмарна нощ и видя как Пасков преминава през заключените врати на кухнята и на гаража.
А може би няма никаква пролука, може би Чърч просто е преминал през стената като призрак.
— Я зарежи тези щуротии — прошепна той и установи, че гласът му леко е прегракнал.
Внезапно изпита предчувствието, че Чърч ще се опита да се измъкне от ръцете му и ще го издраска. Но котаракът бе отпуснат безжизнено в ръцете му, а от тялото му се излъчваше глуповата топлина и отвратителната воня; взираше се в лицето на Луис, сякаш четеше мислите му.
Той отвори кухненската врата и запрати котарака в гаража.