— Две хиляди… — Рейчъл се хвърли на врата му и го прегърна толкова силно, че съпругът й за малко щеше да се изтъркаля надолу по стълбата. — Луис, напълно си откачил!
— Сложи го — повтори той.
Рейчъл се подчини. Лекарят й помогна да закопчае секрета, после тя се обърна с лице към него и заяви:
— А сега ще се кача горе и ще се видя в голямото огледало. Иска ми се да се понаконтя.
— Конти се колкото искаш — отвърна Луис. — Ще изнеса навън котарака и ще угася осветлението.
Жена му го погледна право в очите и прошепна:
— Когато се любим, ще сваля всичко, освен сапфира.
— В такъв случай се конти по-бързо — каза Луис и тя се засмя.
Лекарят сграбчи Чърч под мишница — напоследък почти не използваше метлата — навярно свикваше с промените в котарака. Тръгна към входната врата, като по пътя гасеше лампите. Когато отвори вратата между кухнята и гаража, изведнъж го лъхна студен въздух.
— Хайде, Чърч, весела Ко…
Думите замръзнаха на устните му. Върху килимчето пред вратата лежеше голяма черна врана с размазана глава. Едното й крило беше откъснато и лежеше встрани от тялото като къс овъглена хартия. Чърч светкавично се измъкна от ръцете му, жадно завря муцунката си в птицата и започна да я души.Изведнъж рязко стрелна глава напред и с присвити назад уши изтръгна замъгленото, млечнобяло око на враната, преди Луис да успее да извърне поглед.
„Чърч отново нанася удар — ужасено си помисли Луис. Обърна глава, но преди това успя да съзре кървавата, зейнала рана на мястото на окото на птицата. Какво пък толкова, виждал съм и по-неприятни гледки, о, да — например Пасков. Да, Пасков беше много по-страшен!“
Но не му беше все едно. Изведнъж усети, че му прилошава и сексуалната му възбуда се изпарява. „Божичко, враната е голяма почти колкото Чърч. Сигурно я е издебнал из засада, иначе…“
Налагаше се незабавно да я изхвърли — нито един член от семейството му не се нуждаеше от подобен „Коледен подарък“. Освен това, беше длъжен да поеме отговорността за действията на Чърч. Да, точно така! Отговорността беше изцяло негова. Беше го почувствал несъзнателно още в деня на завръщането на семейството му, когато нарочно бе съборил автомобилните гуми върху разкъсаното тяло на мишката, убита от Чърч.
„Почвата на мъжкото сърце е по-камениста, Луис.“
Гласът на Джъд отекна толкова ясно в съзнанието му, че лекарят леко подскочи. Имаше усещането, че старецът бе застанал до него.
„Мъжът засажда каквото може и се грижи за него.“
Чърч все още се привеждаше лакомо над мъртвата птица — сега гризеше другото крило. Когато опита да го откъсне, във въздуха се разнесе отвратителен режещ звук. Никога няма да я накараш да излети, Орвил. Имаш право, Уилбър, шибаната птица е мъртва като… кучешко лайно, най-добре да я дадем на котката или пък…
Изведнъж Луис изрита Чърч с всичка сила; задните части на котарака се повдигнаха и той тупна на земята с разкрачени лапи. Преди да се отдалечи, злобно изгледа Луис със зеленикавите си очи.
— Хайде, изяж ме — изсъска Луис през зъби, подобно на разгневен котарак.
Дочу отдалече гласа на Рейчъл:
— Луис? Няма ли да си лягаш?
— Идвам веднага — извика той и си помисли: „Само че първо трябва да почистя мръсотията. Защото аз я направих.“
С опипване намери ключалката и запали лампата в гаража. Върна се в кухнята, отвори шкафа под умивалника измъкна зелен найлонов чувал… стри му се, че се повтаря кошмарната нощ, когато котаракът беше блъснат от камион. Занесе чувала в гаража и свали лопатата от куката на стената. После събра с нея останките от враната и ги напъха в плика, заедно с откъснатите крила. Завърза чувала и заобиколи колата, за да го изхвърли в кофата за боклук до вратата на гаража. Когато свърши, усети че краката му са замръзнали от студ.
Чърч стоеше до вратата. Лекарят заплашително замахна към него с лопатата и котаракът изчезна като дим.
Когато се качи в спалнята, намери Рейчъл изтегната на леглото. Както беше обещала, не носеше нищо, освен сапфира. Тя лениво се усмихна и каза:
— Защо се забави толкова дълго, Главатарю?
— Крушката над умивалника беше изгоряла. Наложи се да поставя нова.
— Ела тук — прошепна Рейчъл и леко го притегли към себе си (но не за ръката). „Дядо Коледа усеща дали си заспал“ — тихичко запя тя и на устните й заигра палава усмивка. — „Знае и кога си буден…“ О,Луис … какво е това? — учудено запита Рейчъл.
— Нещо, което току-що се събуди — изрече лекарят и смъкна халата си. Може би ще успеем да го накараме да заспи преди идването на дядо Коледа, как мислиш?