— Господи! — възкликна той. — Пак ли сърцето?
— Не знам — отвърна Рейчъл. Беше престанала да плаче, но гласът й бе задавен и дрезгав. — Луис, няма ли да дойдеш? Нали си негов приятел, той навярно има нужда от тебе.
Нали си негов приятел.
„Всъщност е точно така — леко изненадан установи Луис. — Никога не съм предполагал, че ще се сприятеля с осемдесет и четири годишен старец, но ето, че на практика се получи точно така“. Разсеяно си помисли, че е по-добре да са приятели, заради тайната помежду им. Навярно Джъд бе разбрал, че са се сприятелили дълго преди Луис да го осъзнае. Старецът му бе помогнал в затруднението му и въпреки неприятностите, последвали възкресяването на котарака, въпреки разкъсаните мишки и птици, Луис имаше чувството, че Джъд е постъпил правилно или поне милосърдно. Сега трябваше да направи всичко, за да утеши приятеля си дори ако се наложи да играе ролята на разпоредител на погребението на Норма.
— Веднага тръгвам — каза той на Рейчъл и затвори телефона.
32
Смъртта на Норма не бе причинена от инфаркт, а от мозъчен инсулт и Луис си помисли, че навярно е била бърза и безболезнена. Когато следобеда се обади на Стив Мастерсън, за да се осведоми за работата в болницата, Стив каза, че няма нищо против подобна смърт.
— Понякога Бог се бави — каза той, — а друг път те посочва с пръст и нарежда: „Хайде, добри човече, време е да се разделиш със спортния си екип“.
Рейчъл отказваше да говори за смъртта на Норма и не разрешаваше на Луис да обели дума по въпроса.
Ели не се разтревожи, по-скоро беше шокирана и любопитна — „Напълно нормална реакция за петгодишно дете“ — помисли си Луис. Тя като че ли най-много се интересуваше от въпроса дали мисис Крендъл е умряла с отворени, или със затворени очи и баща й отвърна, че не знае.
Джъд посрещна смъртта на жена си изключително хладнокръвно, като се имаше предвид, че са били заедно близо шейсет години. Луис го намери да седи сам в кухнята; от устата му стърчеше цигара, ръката му стискаше кутия бира, празните му очи се взираха в стената. За пръв път наистина изглеждаше като осемдесет и четири годишен старец.
При влизането на лекаря той вдигна поглед и изрече:
— Норма си отиде, Луис.
Каза го с толкова ясен и спокоен глас, че лекарят си помисли: „Явно обърканият му мозък още не е осъзнал, какво се е случило.“ След това устата на стареца затрепери и той закри очите си с ръка. Луис се приближи до него и го прегърна — в този миг Джъд не издържа и зарида — по всичко личеше, че предположението на Луис не е вярно и старецът напълно осъзнава, че жена му е мъртва.
— Хубаво е да си поплачеш, Джъд — промълви Луис. — Струва ми се, че на Норма би й се искало да пророниш една-две сълзи и ще се обиди, ако не го сториш.
В този момент и неговите очи се насълзиха. Джъд силно го прегърна и той отвърна на прегръдката му.
След десетина минути старецът престана да плаче и от устата му се изля порой от думи. Луис внимателно го слушаше — слушаше го като лекар и като приятел и търсеше дори най-малката несвързаност в приказките на стареца и по-специално — объркване на хронологическата последователност (не се опасяваше, че Джъд ще изгуби представа за място, защото за него светът се състоеше единствено от градчето Лъдлоу, щата Мейн). Боеше се приятелят му да не заговори за Норма в сегашно време, което беше лош знак. Но не откри нищо нередно в думите на стареца, което да му подскаже, че има опасност Джъд да загуби разума си. Знаеше, че когато двама души са живели заедно толкова дълго, често се случва да умрат почти едновременно; когато единият от двамата почине, другият го последва след месец, след седмица или дори след двайсет и четири часа. Навярно причината бе в ужасния шок или във вродения инстинкт, който тласка живият да настигне мъртвеца в отвъдния свят (подобна мисъл никога не би му дошла наум преди възкресяването на Чърч: очевидно след това коренно бе променил схващанията си по отношение на нематериалното и свръхестественото. Заключението му беше, че въпреки дълбоката си скръб, Джъд не е загубил разсъдъка си (поне засега). Не забеляза у него и прозрачността на кожата и крехкостта, която се наблюдаваше у Норма при последното й посещение в дома му, в навечерието на Нова година, когато четиримата седяха в хола на семейство Крийд и пиеха грог.