„Да живее миналото!“ — каза си Луис и несъзнателно потръпна при мисълта, че някой ден ще се почувства толкова отчужден от собствените си потомци — от племенниците си или от децата на Ели и на Гейдж, ако доживееше да ги види. Фокусът се изместваше. Роднинските линии се прекъсваха и бяха заменени от младежки лица, надничащи от пожълтели фотографии.
„Да живее миналото“ — повторно си помисли той и още по-здраво прегърна Джъд през раменете.
Разпоредителите поставиха цветята в задната част на катафалката, след което задното й стъкло автоматично се вдигна и се затвори с глух звук. Луис намери дъщеря си и двамата се отправиха към паркираното комби. Той я държеше под ръка, за да не се подхлъзне върху леда с новите си обувки с гьонени подметки. Колите на паркинга потегляха една след друга.
— Защо запалват фаровете, татко? — учудено запита Ели. — Нали не са им необходими през деня?
— Правят го от уважение към мъртвите, Ели — отвърна той с прегракнал глас и сам запали фаровете на комбито.
— Хайде, качвай се.
Най-сетне пътуваха обратно към дома си, след погребалната церемония (която всъщност се състоя в църквата на „Маунт Хоуп“, защото гробът на Норма щеше да бъде изкопан едва напролет), когато изведнъж Ели избухна в сълзи.
Луис изненадано я погледна, но не се обезпокои.
— Ели, какво ти е?
— Вече няма да има бисквити — изхлипа момиченцето. — Мисис Крендъл правеше най-вкусните бисквити, които някога съм яла. Но вече няма да ги прави, защото е мъртва. Татко, защо хората трябва да умират?
— Право да ти кажа, не знам — отвърна Луис. — Навярно, за да направят място на новородените, на дечица като теб и Гейдж.
— Никога няма да се омъжа! — извика Ели и още по-силно се разплака. — Така няма да е необходимо да правя секс и да раждам бебета и може би никога няма да умра. Господи, колко е ужасно! От-отвратително е!
— Но смъртта означава и край на страданията — тихо промълви Луис. — Като лекар съм виждал много страдащи хора. Знай, че една от причините, поради които приех работата в университета е, защото ми бе опротивяло ден след ден да гледам мъките на пациентите. Младите хора често се разболяват — дори тежко — но болките им не приличат на продължителните страдания на старците.
Той замълча, после продължи:
— Може би ще ти се стори невероятно, скъпа, но възрастните хора не се страхуват от смъртта, както тебе. А ти имаш пред себе си дълги, дълги години живот.
Ели поплака още малко, сетне мълчаливо заподсмърча и сълзите й пресекнаха. Попита баща си дали може да пусне радиото и когато той кимна утвърдително, тя завъртя копчето и намери местната рокстанция, по която Шейкин Стивънс пееше „Тази стара къща“. След няколко минути дори му заприглася. Когато се прибраха вкъщи, отиде право при майка си и й заразказва как е преминалото погребението. Луис с възхищение забеляза, че Рейчъл я слуша внимателно и със съчувствие…, въпреки че самата тя беше бледа и изглеждаше замислена.
После Ели я попита дали умее да прави бисквити от овесени ядки; майка й моментално остави плетивото си и се изправи, сякаш несъзнателно бе очаквала този или подобен въпрос.
— О, да. Искаш ли да направим една тава?
— Е-ха! — извика Ели. — Наистина ли, мамо?
— Да, стига баща ти да погледа Гейдж за един час.
— С удоволствие — каза Луис.
Луис прекара вечерта, докато четеше и си взимаше бележки от дълга статия в „Дюкесни Медикал Дайджест“, чийто автор отново повдигаше многократно дискутирания въпрос за разтворимите хирургически конци. В ограничения свят на относително малкото човешки същества, за които зашиването на рани представляваше жизнен интерес, този периодично подновяван спор напомняше споровете между психолозите по повод противопоставянето на природата срещу възпитанието.
Възнамеряваше още същата вечер да напише унищожително писмо до автора, за да го обвини в неубедителност на аргументите, в неуместно подбрани примери и в почти криминална небрежност при извършване на проучванията. Накратко, предварително изпитваше удоволствие при мисълта, че завинаги ще компрометира онзи скапаняк. Точно ровеше из библиотеката за „Лечение на раните“ от Троутман, когато Рейчъл се появи на стълбата и попита: