— Ева Линд при теб ли е, приятел? — попита той момченцето.
Ерлендур имаше усещането, че времето му е на привършване. Около два часа бяха минали от обаждането на Ева Линд. Опитваше да отблъсне мисълта, че ѝ се е притекъл на помощ твърде късно. Мъчеше се да си представи в каква каша се е забъркала дъщеря му, но скоро престана да се самоизмъчва и се съсредоточи в търсенето. Знаеше с кого е била при Атли надвечер. Знаеше, че се приближава към нея.
Момчето нищо не отговори. Побягна назад и изчезна в апартамента. Ерлендур го последва, но го изгуби от поглед. В жилището цареше непрогледен мрак и Ерлендур заопипва стените, за да намери ключа на лампата. Напипа няколко, които обаче не работеха, и продължи пипнешком, докато не влезе в малка стая. Тук имаше здрава крушка, която висеше самотно от тавана. Върху голата замазка на пода бяха разпръснати мръсни дюшеци и на един от тях лежеше момиче в изтъркани джинси и червена фланелка без ръкави. Беше малко по-млада от Ева Линд. От едната ѝ страна лежеше отворена метална кутия с две спринцовки. Тънък маркуч се валяше на пода. От двете ѝ страни върху дюшеци спяха двама мъже.
Ерлендур приклекна до момичето и лекичко я побутна. Нямаше никаква реакция. Подхвана я под главата и я повдигна. Плесна я по бузата и тя промърмори нещо. Стана, изправи я на крака и се опита да я накара да походи. Тя като че ли започна да идва на себе си. Отвори очи. Ерлендур видя в мрака кухненски стол и я сложи да седне. Тя го погледна и главата ѝ падна върху гърдите. Той я удари лекичко по лицето и тя отново се съвзе.
— Къде е Ева Линд? — попита Ерлендур.
— Ева — измърмори момичето.
— Днес си била с нея. Къде отиде тя?
— Ева…
Главата ѝ отново се свлече върху гърдите. Ерлендур видя малкото момче да стои на вратата. В едната си ръка държеше кукла, а в другата празно шише с биберон. Протегна го към Ерлендур. След това пъхна биберона в устата си и Ерлендур го чу как засмуква въздух. Полицаят се взираше в детето, скърцайки със зъби. Извади мобилния си и се обади за помощ.
Скоро пристигна лекар с линейка, както бе поискал Ерлендур.
— Трябва да те помоля да ѝ сложиш една инжекция — каза Ерлендур.
— Инжекция? — не разбра лекарят.
— Мисля, че това е хероин. Имаш ли налоксон или нарканти[26]? В чантата?
— Да, аз…
— Трябва да говоря с нея. Веднага. Дъщеря ми е в опасност, а тя знае къде е.
Лекарят погледна момичето, после Ерлендур и кимна. Ерлендур бе сложил момичето да легне отново на дюшека. Отне ѝ известно време да се съвземе. Парамедиците стояха до нея с носилка в ръце. Детето се криеше някъде из помещението, а двамата мъже лежаха като нокаутирани върху другите дюшеци.
Ерлендур коленичи до момичето, което лека-полека идваше в съзнание. Когато съвсем се съвзе, погледна към него, към лекаря и санитарите с носилката.
— Какво става? — попита тихо, сякаш говореше на себе си.
— Знаеш ли нещо за Ева Линд? — каза Ерлендур.
— За Ева?
— Тя е била с теб тази вечер. Мисля, че може да е в беда. Знаеш ли къде е отишла?
— Нещо не е наред с Ева ли? — попита тя и се огледа наоколо. — Къде е Кити?
— Оттатък в стаята има едно малко момченце — отвърна Ерлендур. — Чака те. Кажи ми къде мога да намеря Ева Линд?
— Кой си ти?
— Нейният баща.
— Ченгето?
— Да.
— Тя не те понася.
— Знам това. Знаеш ли къде е?
— Получи болки. Казах ѝ да отиде в болница. Мислеше да ходи натам.
— Болки ли?
— Получи силни болки в корема.
— Откъде щеше да тръгне? Оттук ли?
— Бяхме на станция „Хлемур“[27].
— На „Хлемур“?
— Мислеше да отиде в „Ланси“[28].
Ерлендур се изправи и взе номера на Националната болница от лекаря. Позвъни и се оказа, че през последните часове в болницата не е регистрирана жена, на име Ева Линд. Нито жена на нейната възраст е идвала там. Помоли да го свържат с родилното отделение и се опита да опише дъщеря си по най-добрия начин, по който можеше, но дежурната сестра не я разпозна.
Ерлендур изтича до колата и подкара като хала към „Хлемур“. Там нямаше жив човек. Станцията на автобусите беше затворена за през нощта. Остави колата и закрачи бързо нагоре към „Снорабройт“. Премина по цялата улица покрай къщите в квартал „Нордурмири“, като оглеждаше дворовете за дъщеря си. Наближавайки Националната болница, започна да я вика по име, но не получи отговор. Накрая я откри да лежи, потънала в собствената си кръв, на някаква полянка между ниските дървета, на петдесет метра от стария родилен дом. Не му беше отнело дълго време да я намери. Но все пак беше твърде късно. Тревата под нея бе оцветена от кръвта ѝ, панталонът ѝ беше пропит с кръв.
27
Площад срещу Главното полицейско управление на Квервисгата в Рейкявик. Мястото е централният пункт за смяна на градските автобуси в столицата. Името означава „похлупак, люк“ и се свързва с изградения от водоснабдителното дружество в Рейкявик басейн за поене на коне още през XIX век. В началото на миналия век при „Хлемур“ е изградена газостанция. „Хлемур“ е със славата на място, където скитниците са се приютявали от дъжда и вятъра, а през 80-те години на XX в. е неофициалното средище и сборен пункт на исландските пънкари.