— Мисля, че всички сме на едно мнение за това, тук не става въпрос за подобен случай — каза Сигурдур Оли така, сякаш той беше ръководителят, с което започна да лази по нервите на Ерлендур. — Изключено е този човек, дето лежи там, който и да е той, да е загинал навън в лошо време. Някой го е заровил на онова място. Зад това стои умисъл.
— Точно това имам предвид — отвърна Ерлендур, който беше чел доста истории за трудностите и несгодите по планинските пътища. — Човек тръгва на път през пустошта[34]. Посред зима е и времето е лошо. Опитват се да го разубедят, но той не слуша никого, мисли си, че ще успее. Най-странното в историите за загиналите на път е, че те не слушат съветите на другите. Сякаш нещо ги влече към смъртта. Говори се, че са обречени. Все едно че искат да предизвикат съдбата. Както и да е. Та този човек си мисли, че ще се измъкне. Обаче бурята го застига и е много по-лоша от това, което той си е представял. Загубва ориентация. Обърква се. Накрая снегът го затрупва и той измръзва до смърт. И вече се е озовал далеч от пътя, по който е смятал да поеме. Затова никой не открива тялото. Затова го отписват.
Елинборг и Сигурдур Оли се спогледаха, не бяха сигурни какво точно иска да каже Ерлендур.
— Това е типичното безследно изчезване по исландски, което можем да обясним и което разбираме, защото живеем в тази страна и знаем как времето се променя. Знаем, че историята на този човек се повтаря периодично, без някой да сложи въпросителен знак зад нея. Така е в Исландия, казват си хората и клатят глави. Естествено, това се е случвало много по-често в старите времена, когато хората са пътували предимно пеша. По тези случаи са написани цели поредици от книги. има и други освен мен, които се интересуват от тази тема. Всъщност начинът, по който са пътували хората, не се е променил много допреди последните шейсет-седемдесет години. Народът е изчезвал и макар, разбира се, да няма единно мнение по въпроса, съществувало е някакво определено разбиране за съдбата на изчезналите. Никога не се е мислело, че има причина да се гледа на тия случаи като на полицейски въпрос или на криминално престъпление.
— Какво искаш да кажеш? — попита Сигурдур Оли.
— Каква бе тази реч? — попита Елинборг.
— Ами какво, ако някой от тези мъже или жени никога не е тръгвал на път през пустошта?
— Какво тогава? — попита отново Елинборг.
— Да речем, че хората от семейството са казали, че еди-кой си е тръгнал през пустошта или е имал намерение да ходи до друго населено място, или че е мислел да хвърля мрежа в езерото, и повече ни се е чул, ни се е видял. Организират търсене, но не го намират и го отписват.
— Тоест всички от семейството са в заговор да убият този човек? — скептично попита Сигурдур Оли, който се съмняваше в теорията на Ерлендур.
— Че защо не? — каза Ерлендур.
— И човекът е намушкан, пребит, застрелян и заровен в градината — добави Елинборг.
— Докато Рейкявик се разрасне дотолкова, че да не му е вече спокойно в гроба.
Сигурдур Оли и Елинборг се спогледаха, след което впиха очи в Ерлендур.
— Бенямин е имал жена, която е изчезнала по загадъчен начин — каза Ерлендур. — Горе-долу по времето, когато на парцела е имало къща. Говорело се е, че се била хвърлила в морето, и след това Бенямин вече не бил същият човек. Изглежда, е възнамерявал да революционизира методите на търговия в Рейкявик, но бил съсипан, когато жена му изчезнала, и с времето процъфтяващият му бизнес западнал.
— Но според новата ти теория тя не е изчезнала — вметна Сигурдур Оли.
— Напротив, изчезнала е.
— Ама той я е убил.
— Някак си не си го представям това — каза Ерлендур. — Прочетох някои негови писма до нея и ми се струва, че не би могъл да ѝ стори каквото и да било.
— Значи, тогава е ревност — каза Елинборг, която беше експерт по любовните романи. — Убил я е от ревност. Изглежда, че я е обичал истински. Заровил я е там горе и никога повече не е отишъл на мястото. И точка, край!
— Мисля си — продължи Ерлендур, — не е ли подобна реакция прекалено пресилена? Млад човек така да се тръшне, пък дори и любимата му да е умряла? Дори и да е извършила самоубийство? Доколкото разбрах, Бенямин е бил напълно съсипан, след като тя изчезнала. Може ли да има нещо повече зад тази история?
34
Земите в Централна Исландия са незаселени и са наречени със събирателното име „пустош“. Тези територии имат разнообразен характер — някои са блата и мочурища, други са пустини с вулканичен пясък, а трети са високи плата и планини или ледници.