— Тя е идиот — бе казал Гримур. — Не си и помисляй, че е нещо друго освен идиот. И престани да ми говориш за нея.
И тя престана да му говори, защото правеше всичко, което Гримур ѝ казваше да прави. Микелина никога не получи друга помощ, освен тази, която ѝ оказваше майка ѝ. И тази, която Симон и Томас ѝ оказваха, като я изнасяха навън на слънце и си играеха с нея.
Симон избягваше Гримур, доколкото можеше, но се случваше да бъде принуден да го придружава. Щом Симон поотрасна, Гримур видя повече полза от него и го вземаше със себе си в пътуванията си до Рейкявик, за да носи провизии горе в каменистото поле. Пътуването към града отнемаше около два часа — да слязат до Граварвогур, после по моста над Етлидааур[37] покрай Сюндин и Лойгарнес[38]. Понякога поемаха по пътя нагоре към Хауалейти и надолу към Согамири[39]. Симон вървеше след Гримур, на четири или пет малки крачки разстояние. Гримур никога не му говореше, нито му обръщаше внимание, преди да го натовари като магаре и поведе обратно към къщи. Обратният път отнемаше три или четири часа — зависеше от това, колко багаж Симон трябваше да носи. Понякога Гримур оставаше в града и не се връщаше в каменистото поле дни наред.
Тогава в къщата настъпваше истинска радост.
В пътуванията до Рейкявик Симон видя у Гримур нещо, което не можа веднага да асимилира, а и никога не разбра напълно. Вкъщи Гримур бе мълчалив, избухлив и склонен към насилие. Не понасяше да му се говори. А когато самият той приказваше, използваше отвратителен език и унижаваше децата си и майка им. Караше всички да му прислужват и горко на онзи, който не се впишеше в картинката! В отношенията си с всички други обаче чудовището сякаш сменяше кожата си и почти се превръщаше в човек. При първите си пътувания Симон мислеше, че Гримур ще се държи така, както винаги се държеше вкъщи — ще говори грубости на хората или ще раздава юмруци. Очакваше това с боязън, но нищо подобно не се случи. Тъкмо обратното. Гримур сякаш искаше да бъде мил с всички и да им угоди. Бъбреше дружелюбно с търговеца и се покланяше, когато влизаха хора в магазина, говореше на всички с уважение и се усмихваше. Поздравяваше с ръкостискане. Понякога, като срещнеше някой познат, Гримур се смееше високо и звънко, не с онзи сух, странен и хриплив смях, който излизаше от него от време на време, когато съдираше от бой кожата на жена си. Хората сочеха Симон и Гримур слагаше ръка на главата му, казваше, че момчето било негов син, „да, виж колко голям е станал“. Първия път Симон се дръпна рязко, защото очакваше да бъде ударен, но Гримур го обърна на шега.
Дълго време Симон не можеше да разбере тази непонятна двойственост на Гримур. Не познаваше новото му лице. Не можеше да схване как Гримур може да бъде един вкъщи и съвсем друг, щом излезеше от дома си. Не му побираше умът как можеше Гримур да угодничи, да се кланя и да се обръща към другите уважително, след като господстваше над целия свят и притежаваше неограничена власт над живота и смъртта. Симон разказа за това на майка си, но тя поклати уморено глава и му каза само, както винаги, да се пази от Гримур. Да внимава да не го докара до бяс. Всъщност нямаше значение дали Симон, Томас или Микелина подпалваха искрата на гнева му, или нещо, което се бе случило, докато Гримур отсъстваше от къщи, го бе ядосало. Във всички случаи той се нахвърляше върху майка им.
Можеше и месеци да минат между побоищата, дори година, но те никога не преставаха. Понякога интервалът беше по-кратък. Например няколко седмици. Побоищата бяха различно жестоки. Някой път майка им се разминаваше само с един удар, дошъл изневиделица. Друг път Гримур полудяваше от ярост, просваше я на пода и започваше да я рита.
Не беше само физическото насилие, което тегнеше като някакъв ужасен кошмар върху дома и семейството. Отвратителният му език можеше да действа подобно на удар в лицето. Унизителните реплики към Микелина, тая саката нещастница. Издевателското отношение към Томас, който не можеше да престане да се подмокря нощем. Или когато наричаше Симон проклет мързеливец. И всичкото онова, което майка им трябваше да слуша, а децата се опитваха да не чуват.
На Гримур му беше все едно дали децата гледат как пребива майка им, или я прави на нищо с думи, които пронизваха като малки ножове.
В останалото време Гримур малко се интересуваше от тях, почти никак. Обикновено се държеше, сякаш ги няма. Понякога, макар и рядко, сядаше да играе карти с момчетата, дори веднъж остави Томас да победи. Някоя и друга неделя излизаха всички на разходка до Рейкявик, където той купуваше сладки за децата. Един път дори Микелина бе получила разрешение да ги придружи, като Гримур уреди и колата, която разнасяше въглища, така че не им се наложи да я носят през целия път от каменистото поле. При тези мимолетни пътувания, между които времето можеше да бъде много дълго, на Симон му се струваше, че баща му почти се превръща в човек. Почти става „баща“.
37
Две неголеми реки, които текат в източния край на Рейкявик и се вливат в езерото Етлидаватн.
38
Местности, североизточно от Стария Рейкявик, срещу острова Видей, понастоящем са квартали на Рейкявик, които продължават да се разрастват.
39
Местности, североизточно от Стария Рейкявик, срещу острова Видей, понастоящем са квартали на Рейкявик, които продължават да се разрастват. Сега квартали на Рейкявик.