Служител на британското посолство посрещна Ерлендур толкова учтиво и с такава вежливост, че Ерлендур замалко не се поклони. Служителят се представи като секретар. Беше много висок и слаб, облечен в безупречен костюм, носеше скърцащи лачени обувки и говореше почти перфектен исландски, за радост на Ерлендур, който не говореше добре английски и малко разбираше от този език. Въздъхна с облекчение, когато му стана ясно, че ако някой ще се държи снобски, то това ще е секретарят.
Офисът на британеца беше също така безупречен като собственика си и Ерлендур се сети за своята кантора, която винаги изглеждаше като след бомбардировка.
— Наричай ме просто Джим — каза секретарят и му предложи да седне. — Голямо удоволствие ми доставя неформалният начин, по който общувате тук, в Исландия — каза Джим.
— Дълго ли си живял тук? — попита Ерлендур и не можа съвсем да разбере защо изведнъж започна да се държи като жена на чаен прием.
— Да, скоро ще станат двайсет години — кимна с глава Джим. — Благодаря, че питаш. Пък и така се случи, че Втората световна война ми е слабост. Имам предвид войната тук, в Исландия. Писах магистърска дисертация по въпроса в Лондонското училище по икономика. Когато се обади по повод на казармите, помислих си, че бих могъл да ти помогна.
— Много добре си научил исландски.
— Благодаря. Съпругата ми е исландка.
— И какво за тези казарми? — попита Ерлендур, за да насочи разговора към интересуващата го тема.
— Виж, нямах много време, но това, което открих при нас, в посолството, са доклади за построяването на бараките през войната. Може би трябва да изпратя запитване за повече информация. Ти ще прецениш. Наистина е имало няколко бараки там, където сега се намира игрището за голф в Гравархолт.
Джим взе няколко документа от бюрото и ги разлисти.
— Имало е също така, как го казвате вие това, укрепление? Или оръдейно гнездо? Кула. Далекобойно оръдие. Рота от шестнайсети пехотен полк е обслужвала укреплението, но все още не съм разбрал кои са били разквартирувани в бараките. Изглежда, че там е имало складова база. Защо е била в каменистото поле, не знам, но по всички землища в района е имало бараки и укрепления, по пътя към долината Мосфетл, в Котлафьордур и в Квалфьордур[41].
— Мислим, че става въпрос за случай на безследно изчезване от района на каменистото поле, както ти казах по телефона. Знаеш ли дали е имало войници, обявявани за безследно изчезнали?
— Мислиш ли, че има вероятност костите, които сте открили, да са на британски войник?
— Вероятността не е голяма, но смятаме, че човекът, чиито кости намерихме, е бил погребан в земята по време на войната. И ако е имало там британци, би било добре да можем поне тях да изключим.
— Ще проверя това, но не знам колко дълго време се пази подобна информация. По-късно, когато ние сме си тръгнали през четиресет и първа, мисля, че американците са поели базата, както и всичко останало. Повечето от нашите войници са били изтеглени от тук, макар и не всичките.
— Значи, американците са управлявали базата?
— Ще проуча това. Мога да се обадя в американското посолство, да видим какво ще кажат те. Това ще ти спести някое и друго разкарване.
— Вие сте имали тук военна полиция.
— Да, именно. Може би е най-добре да се започне от нея. Ще отнеме няколко дни. Ако не и седмици.
— Имаме достатъчно време — каза Ерлендур и си помисли за Скарпхедин и работата му в каменистото поле.
На Сигурдур Оли му беше безкрайно досадно да тършува из мазето на Бенямин. Елза го посрещна на вратата, проводи го до мазето и го остави там да се рови в шкафове, чекмеджета и всякакви дупки, без да има и най-малка представа какво всъщност търси. Мислите му постоянно прескачаха към Бергтора, чудеше се дали, като се прибере вкъщи, тя ще го посрещне със същия любовен бяс като през последните няколко седмици. Вече бе решил да я попита директно дали апетитът ѝ към него не е породен от някаква по-специална причина и дали тази причина не е случайно желанието ѝ за дете. Знаеше обаче, че това ще повдигне и друг въпрос, който бяха обсъждали един-два пъти, без да стигнат до някакво решение, а именно: дали не е дошло вече време да се оженят с всичките му церемонии и ритуали?
Това беше въпросът, който пареше устните му, когато тя го целуваше страстно. Със сигурност му предстоеше да вземе някакво решение, но постоянно отлагаше. Редът на мислите му беше горе-долу такъв: съжителството им вървеше прекрасно; любовта им процъфтяваше; поради що трябваше да се съсипва всичко това със сватба? Всичкият този шум. Ергенското парти. Тържественото минаване през църквата. С всичките гости. Надути презервативи в хотелския апартамент. Бергтора не искаше никакви граждански простотии. Говореше за фойерверки и прекрасни спомени, които да я топлели на старини. Сигурдур Оли беше измърморил нещо. Струваше му се твърде рано да мисли за старостта. Проблемът си остана неразрешен и определено бе негова работа да го изчисти, само дето нямаше никаква идея как, освен че хем не искаше църковна сватба, хем не искаше да оскърби Бергтора.
41
Фиорд между Акранес и Мосфелсбайр. Дълъг е около 30 и е широк около 5 километра. Името означава „Фиордът на китовете“ и е едно от местата за лов на китове и до днес. От 1998 г. под фиорда е отворен 5760-метров тунел, който спестява 62 км обиколен път между Рейкявик и Боргарнес.