— Знаеш ли кои са дошли след вас, когато вие с Ели сте напуснали вилата? — попита Ерлендур.
— Да, ние ги посрещнахме и им показахме мястото. Работник от фермата в Гувунес[45] с жена си, двете им деца и куче. Прекрасни хора, но да ме убиете не мога да се сетя за имената им.
— А за хората преди теб, онези, които са оставили къщата в такова прекрасно състояние?
— Нищо повече от това, което Бенямин ми каза, когато започнах да му разправям колко добре са се грижили за къщата и че в тая връзка ние с Ели не мислим да се изложим.
Ерлендур наостри уши. Елинборг се изправи в стола си. Хьоскулдур замълча.
— Да? — обади се Ерлендур.
— Какво ми каза ли? Беше за жена му.
Хьоскулдур отново млъкна и отпи от кафето си. Ерлендур нетърпеливо чакаше човекът да продължи разказа си. Напрежението у Ерлендур не убягна на стареца и той разбра, че полицаят е в ръцете му. Все едно беше сложил кексче на муцуната му и той само чака знак да го глътне, въртейки опашка.
— Да ти кажа, доста странно си беше — рече Хьоскулдур.
Тия полицаи нямаше да си тръгнат с празни ръце от него. Не и от Хьоскулдур. Отново отпи от кафето си, като си даде доста време за глътката.
„Боже — помисли си Елинборг. — Проклетият старец няма ли най-после да изплюе камъчето!“ Вече ѝ бе дошло до гуша от разни старчоци, които или умираха в ръцете ѝ, или се правеха на много важни в старостта и самотата си.
— Той смяташе, че мъжът ѝ посягал.
— Посягал ли ѝ? — повтори Ерлендур.
— Как му казват на това сега? Домашно насилие?
— Биел е жена си? — отново попита Ерлендур.
— Бенямин го каза. Един от онези мръсници, дето бият жените си и децата си. Аз никога не съм вдигал и малкия си пръст срещу моята Ели.
— Каза ли ти имената на онези хора?
— Не. Дори и да ми ги е казал, отдавна съм ги забравил. Но ми каза друго, за което често след това съм си мислел. Каза, че жената на тоя човек била зачената в старата газостанция на „Ройдараурщигур“, там на Хлемур. Или поне това се говорело между хората. Също както говореха за Бенямин, че е убил жена си. Или годеницата си, все едно.
— Бенямин? Газостанция? За какво говориш? — Ерлендур съвсем се обърка. — Хората са говорели, че Бенямин е убил годеницата си ли?
— Някои мислеха това. Навремето. Той самият ми каза.
— Каза ти, че е убил годеницата си?
— Че хората мислели, че ѝ е направил нещо лошо. Не ми е казвал, че я е убил. Той никога не би ми казал подобно нещо. Аз не го познавах изобщо. Но беше убеден, че хората подозират него, и си спомням, че ставаше дума за ревност.
— Клюки?
— Разбира се, че бяха клюки. Ние се храним от тях. Храним се от това, да говорим лошо за съседа.
— Чакай, какво беше онова за газостанцията?
— А, това е най-добрата клюка от всички останали. Не сте ли я чували? Хората мислели, че идва краят на света, и мърсували цяла нощ в газостанцията. В оргията били заченати няколко деца и тази жена била едно от тях, поне Бенямин мислеше, че е така. Наричаха ги „децата на края на света“.
Ерлендур погледна Елинборг, после обърна отново очи към Хьоскулдур.
— Ти да не се занасяш нещо с мен?
Хьоскулдур поклати глава.
— Беше заради кометата. Хората мислеха, че ще удари Земята.
— Каква комета бе?
— Как каква! Халеевата — почти извика многознайкото, разочарован от незнанието на Ерлендур. — Халеевата комета! Хората мислеха, че ще се сблъска със Земята и планетата ще погине в адските пламъци!
15
По-рано през деня Елинборг се бе свързала със сестрата на годеницата на Бенямин, на която каза, че иска да разговаря с нея, след като с Ерлендур приключат посещението си при Хьоскулдур. Ерлендур кимна и заяви, че мислел да отиде до Националната библиотека, да се поразрови във вестникарските новини за Халеевата комета. Като повечето всезнайковци, Хьоскулдур не знаеше подробности за събитията, чувал бе само слухове, но се правеше на много осведомен. Всъщност само разтягаше локуми, докато на Ерлендур му омръзна да го слуша. Взеха си довиждане с него и се качиха в колата.
— Какво мислиш за това, което Хьоскулдур каза?
— Това с газостанцията е пълна глупост — отвърна Елинборг. — Ще е интересно да видим какво ще откриеш по този въпрос. Това, което каза за клюките обаче, е съвсем вярно. Изпитваме голямо удоволствие да приказваме лошо за хората. Но клюките не доказват, че Бенямин е бил убиец, и ти добре знаеш това.
45
Голям нос, източно от Стария Рейкявик, който днес е част от Големия Рейкявик. Мястото е историческо, свързва се с викинга Кетитл Гува от времето на Заселването.