Веднъж Симон стана свидетел на нещо странно.
Един ден някакъв американски войник мина през полето с въдица в ръка и се спря при езерото Рейнисватн, където хвърли за пъстърва. След това тръгна надолу по каменистото поле на изток към малкото езеро Хавраватн, като си подсвиркваше през целия път и по-голямата част на деня прекара там. Беше прекрасен летен ден, той ходеше бавно и спокойно покрай езерото, като от време на време мяташе въдицата си. Изглеждаше, че не бърза за никъде, дори можеше да се каже, че просто се наслаждава на живота и на хубавото време. От време на време сядаше край водата и се печеше на слънцето.
Някъде към три часа, изглежда, му омръзна, взе си въдицата и малката риболовна торбичка, в която сложи трите уловени през деня пъстърви, и по същия спокоен начин тръгна от езерото нагоре към полето. Вместо да подмине къщата, той се спря и каза нещо неразбираемо на Симон. Момчето, което бе следило с очи неговата разходка, сега стоеше пред дома си.
— Are your parents in?[47] — попита войникът и се усмихна към Симон, надничайки в къщата.
Вратата стоеше отворена, както бе винаги когато времето беше хубаво. Томас беше помогнал на Микелина да излезе навън на слънце зад къщата и лежеше при нея. Майка им си вършеше вътре домакинската работа.
Симон не разбра войника.
— You don’t understand me? — каза войникът. — My name is Dave. I’m American.[48]
Симон разбра, че войникът се казва Дейв, и кимна. Дейв му показа риболовната си торба, след това я остави на земята и я отвори, извади трите пъстърви и ги положи на земята.
— I want you to have this. You understand? Keep them. They should be great.[49]
Симон гледаше войника неразбиращо. Дейв се усмихна и белите му зъби проблеснаха. Беше висок и слаб, лицето му бе скулесто, косата му — тъмна, гъста, сресана на една страна.
— Your mother, is she in? — попита той. — Or your father?[50]
Симон не даде знак, че го разбира. Дейв разкопча горното си джобче и извади малка черна книжка. Разлисти я, докато намери нужната му страница. Приближи се до Симон и посочи с пръст едно изречение от книжката.
— Can you read?[51] — попита той.
Симон прочете изречението, което Дейв бе посочил. То беше на исландски и лесно разбираемо, но след него следваше нещо на чужд език, което момчето не разбра. Дейв прочете на глас исландското изречение, толкова внимателно, колкото можеше.
— Аз се казвам Дейв — каза той. — My name is Dave — повтори на английски.
Пак посочи в книжката и я подаде на Симон.
— Аз се казвам… Симон — каза момчето и се усмихна.
Дейв се усмихна още по-широко. Намери друго изречение в книжлето и го показа на Симон.
— Как си, госпожице? — прочете Симон.
— Yes, but not miss, just you[52] — каза Дейв и се засмя, но Симон не го разбра.
Дейв намери друга дума в книжката си и я показа на Симон.
— Майка — прочете на глас Симон, а Дейв посочи към него и кимна с глава.
— Къде е? — попита той на исландски и Симон разбра, че войникът го пита за майка му.
Момчето му даде знак да го последва и двамата влязоха в къщата, в кухнята, където майка му седеше на масата и кърпеше чорапи. Тя се усмихна, като видя Симон да влиза, но когато съзря следващия го Дейв, усмивката ѝ замръзна на лицето, изпусна чорапа от ръце и скочи на крака така рязко, че столът ѝ се прекатури. Дейв се стресна не по-малко от нея и пристъпи напред, размахвайки ръце.
— Sorry — сконфузи се той. — Please, I’m so sorry. I didn’t want to scare you. Please.[53]
Майката на Симон беше отскочила назад към мивката и втренчено гледаше надолу, сякаш не смееше да вдигне очи.
— Симон, изведи го оттук! — каза тя.
— Please, I will go — продължи Дейв. — It’s okay. I’m sorry. I’m going. Please, I…[54]
— Излез с него навън! — повтори майката на момчето.
Симон не можа веднага да се ориентира в нейната реакция, гледаше ту нея, ту него, и видя, че Дейв тръгна заднешком, излезе от кухнята и отиде на двора.
— Защо ми причиняваш това? — попита тя Симон. — Да идваш тук така с някакъв мъж! Какво трябва да означава това?
— Извинявай — каза Симон. — Мислех, че всичко е наред. Той се казва Дейв.
— Какво искаше този човек?
— Искаше да ни даде рибата си — отвърна Симон. — Дето я е уловил в езерото. Мислех, че няма проблем. Той искаше само да ни даде рибата.
— Боже Господи, толкова се стреснах! Господи, как се стреснах! Никога повече не прави така! Никога! Къде са Микелина и Томас?
49
Искам да ти дам това. Разбираш ли? Задръж ги. Би трябвало да са много добри. (От англ.) — Б. пр.
53
Съжалявам. Моля, толкова съжалявам. Не исках ди ви уплаша. Моля ви. (От англ.) — Б. пр.
54
Моля, ще си тръгна. Всичко е наред. Съжалявам. Тръгвам си. Моля ви, аз… (От англ.) — Б. пр.