— Елинборг, жената с която работя, е говорила със сестра ѝ. Тя казала на Елинборг, че баща им се е самоубил. Обесил се е. И че Солвейх го преживяла изключително тежко, защото двамата били много близки.
— Солвейх ли го е преживяла тежко?
— Да.
— Странно.
— Защо?
— Той се е самоубил, но едва ли Солвейх го е приела прекалено навътре.
— Какво искаш да кажеш?
— Говореше се, че мъката го е подтикнала към това.
— Мъката?
— Да.
— Какво…?
— Или поне аз останах с такова впечатление.
— Каква мъка?
— Мъката по дъщеря му — отговори Елза. — Той се обесил, след като тя изчезнала.
17
Най-после Ерлендур имаше за какво да говори на дъщеря си. Бе се ровил дълго време в Националната библиотека, събирайки информация от вестници и списания, които са излизали от печат през 1910-а, годината, в която Халеевата комета е преминала покрай Земята с огнената си опашка от смъртоносен циановодород. Беше получил специално разрешение да разлиства вестниците, вместо да ги гледа на микрофилми. Много му харесваше да се зачита в старите газети и списания, да слуша шумоленето им, да долавя миризмата на пожълтялата хартия, да усеща времето, съхранявано в пукащите се листове, тогава, сега и завинаги.
Свечеряваше се, когато седна до Ева Линд и започна да ѝ разказва за откритите в Гравархолт кости. Каза ѝ за археолозите, които бяха оградили неголям участък над мястото, където лежаха костите, и за Скарпхедин, който имаше подобни на бивни зъби, толкова големи, че не можеше да си затвори устата напълно. Разказа ѝ за касисовите храсти и за това, което Роберт им беше казал за недъгавата жена в зелено. Разказа ѝ и за Бенямин Кнудсен и неговата годеница, която един прекрасен ден изчезнала безследно, и как се отразило нейното изчезване върху младия Бенямин. Спомена още и за Хьоскулдур, който наемал къщата му през годините на войната, и за казаното от Бенямин, че жената, дето живеела на полето, била зачената в газостанцията през нощта, когато хората си мислели, че Земята ще загине.
— Било е в годината, когато Марк Твен е умрял — допълни Ерлендур.
Халеевата комета летяла със застрашителна скорост в посока към Земята, а опашката ѝ била съставена от отровни газове. Дори и кометата да не се сблъскала със Земята, та да я направи на парченца, планетата щяла да бъде изложена на газовете от опашката и те щели да унищожат всичко живо. Онези, които се страхували най-много, смятали, че ще бъдат изпепелени от огън и киселинни облаци. Паниката обхванала целия свят, не само Исландия. В Австрия, в Триест и Далмация[56], хората разпродавали собствеността си на безценица, за да могат да изживеят малкото време, което мислели, че им остава, в гуляи и веселби. В Швейцария девическите училища за знатни госпожици били почти празни, защото семействата на девойките считали, че трябвало да бъдат всички заедно, когато кометата дойде да разпарчетоса Земята. На свещениците било наредено да изнасят сказки по астрономия на разбираем за миряните език, за да намалят страховете на хората.
В Рейкявик много жени се разболели от страх пред идващия край на света. Мнозина вярвали, „напълно сериозно“, както бе формулирано в един от вестниците, че гладът през пролетта на тази година бил причинен от кометата. Старите хора разправяли, че последния път, когато кометата приближавала Земята, годината била също така много тежка.
Значителен брой рейкявикчани мислели през ония години, че бъдещето принадлежи на газа. Газови фенери имало навсякъде из града, макар и това да не било достатъчно за едно нормално улично осветление. Хората също ползвали газени лампи по домовете си. Било решено да се инвестира в модерна газостанция в покрайнините на града, която да задоволява всички нужди от газ на жителите на Рейкявик в бъдеще. Градската управа решила да сключи договор с немско газово дружество и в страната пристигнал инженерът Карл Франке[57] от Бремен с екип от специалисти, които започнали изграждането на газостанцията на Рейкявик. Тя била въведена в експлоатация през есента на 1910 година.
Самият газов резервоар бил чудовищно голям, 1500 кубични метра обем, наричали го „газовата камбана“, защото бил поставен във вода и се издигал или потъвал в зависимост от количеството газ в него. Рейкявикчани никога не били виждали такова чудо и си организирали екскурзии извън града, за да наблюдават изграждането му.
Резервоарът бил почти напълно готов, когато няколко жители на града се събрали в него през нощта срещу 18 май. Те смятали, че резервоарът е единственото място в страната, което можело да даде някаква надежда за спасение от отровните газове на кометата. Когато се разпространила мълвата, че в резервоара се веселят през нощта, хората започнали да се стичат натам, за да вземат участие в дивата оргия преди свършека на света.
56
Град Триест (Италия) и областта Далмация (Хърватия) са се намирали на територията на Австро-унгарската империя до разпадането ѝ през 1918 г. — Б. пр.
57
Виден немски индустриалец (1843–1931), който създава през 1892 г. фирма за газови, водни и електрически инсталации и съоръжения в Бремен. До 1921 г. Карл Франке образува дружества в редица градове на Германия, известни с името „Франке Верке“, които се преструктурират в Командитно дружество с акции. В Бремен има улица на негово име.