Поканиха го на масата, той седна. Момчетата също седнаха до него, а майка им започна да приготвя кафе, истинско кафе от продоволствената база, кафе, което Гримур беше откраднал, но войниците не бяха намерили. Дейв знаеше, че Симон се казва Симон. Разбра и че Томас се казва Томас. Това бяха имена, чието произнасяне не му създаваше никакви проблеми. Но Микелина[59] му звучеше странно и той повтори името няколко пъти по смешен начин, който развесели всички в семейството. Каза, че името му било Дейвид Уелч, бил от Щатите, от място, което се наричало Бруклин. Каза още, че бил обикновен войник.
— A private[60] — поясни, но другите само го гледаха.
Домакините му изобщо нямаха представа за какво им говори.
Сръбна от кафето, изглеждаше, че много му харесва. Майка им седна на края на масата срещу него.
— I understand your husband is in jail — каза той. — For stealing.[61]
Не последва никаква реакция.
Погледна момчетата и извади от горното си джобче бележка. Повъртя я между пръстите се, сякаш не беше сигурен какво точно трябва да направи. След малко плъзна бележката по плота на масата към майка им. Тя взе бележката, разгъна я и прочете написаното в нея. Изненадано погледна мъжа, отново сведе поглед към бележката, все едно че недоумяваше какво да стори с нея. Сгъна листчето и го сложи в джоба на престилката си.
Томас успя някак си да обясни на Дейв, че иска той пак да каже „Микелина“, и когато войникът го направи, всички започнаха отново да се смеят. Микелина изкриви лице в искрена радост.
През цялото това лято Дейвид Уелч редовно идваше в къщата на каменистото поле. Сприятели се с децата и тяхната майка. Ловеше риба в двете езера и даваше на семейството всичко, което успяваше да хване. Даваше им и различни дреболии от базата, които им влизаха в употреба. Играеше си с децата, които много го харесваха, и винаги носеше малката си книжка, за да може да се разбира с тях на исландски. Едно от най-големите им забавления беше, когато той се опитваше да говори на исландски. Сериозният израз на лицето му не съответстваше по никакъв начин на онова, което казваше, или на начина, по който го казваше. Исландският му беше като на тригодишно дете.
Но той учеше бързо и за тях беше все по-лесно да го разбират, както и за него да разбира какво му казват те. Момчетата му показаха къде са най-добрите места за риболов и гордо го придружаваха из полето и около езерата. Учеха английски думички от него, както и текстове на модните американски песнички, които бяха чували да се пеят в базата.
Дейв изгради много специална връзка с Микелина. Не мина много време и той напълно я спечели на своя страна. Започна да я изнася навън, ако времето беше хубаво. Опитваше се да разбере за какво я бива. Вършеше, каквото майка им винаги бе вършила — раздвижваше ръцете и краката ѝ, подкрепяше я при ходене и ѝ помагаше да прави всевъзможни упражнения. Един ден доведе със себе си лекар от военната част, за да я види. Докторът извърши щателен преглед и я накара да направи различни упражнения. Светна с малко фенерче в очите и гърлото ѝ, раздвижи главата ѝ в кръг и опипа врата и гръбнака ѝ. Бе донесъл кутия с кубчета с различна големина и форма, и Микелина трябваше да ги подреди в пасващите за тях дупки. Това ѝ отне само миг. Казаха на лекаря, че се е разболяла на тригодишна възраст, че чувала всичко, което ѝ се говори, но почти не приказвала. Казаха му още, че може да чете, а майка ѝ я учела да пише. Докторът кимна доволно, давайки си вид, че е разбрал чутото. След прегледа дълго разговаря с Дейв и щом си тръгна, Дейв им обясни, че Микелина била съвсем нормално развита умствено. За семейството това не беше нещо ново. С течение на времето, чрез правилни упражнения и много търпелива работа, допълни Дейв, Микелина би могла да ходи без чужда помощ.
— Да ходи!
Майка им бавно приседна на кухненския стол.
— Дори да говори нормално — добави Дейв. — Вероятно. Тя никога ли преди не е ходила на лекар?
— Не го разбирам това — изпъшка тя.
— She’s okay — каза Дейв. — Just give her time.[62]
Тя обаче не го слушаше.
— Той е ужасен човек — изведнъж каза тя, а децата наостриха уши, защото никога не я бяха чували да говори по този начин за Гримур.
59
При произнасянето на името „Микелина“ в исландския език има аспирация пред съгласния звук „к“ и името звучи като „Михкелина“. — Б. пр.