Дейв им беше чест гостенин. Двамата, майка им и Дейв, все по-добре се разбираха и се заседяваха дълго време на кухненската маса, явно желаейки да бъдат оставени на спокойствие от момчетата и Микелина. Случваше се, когато искаха пълно спокойствие, да отиват в спалнята и да заключват вратата.
Понякога Симон виждаше как Дейв гали майка им по бузата или махва паднал кичур коса от лицето ѝ, като го приглажда върху главата ѝ. Или пък я галеше по ръката. Двамата ходеха на дълги разходки покрай Рейнисватн, стигаха дори до долината на Мосфетл и до Хелгуфос[67]. Тогава си носеха и храна, защото такова пътуване можеше да отнеме и цял ден. Понякога вземаха и децата, Дейв носеше Микелина на гръб без усилие, все едно че беше наръч слама. Той наричаше тези пътувания „пикник“. На Симон и Томас думата им се струваше смешна, имитираха го и квакаха: „пик-ник, пик-ник“, правейки се на кокошки.
Случваше се на тези пикници или край масата в кухнята, или в спалнята Дейв и майка им да седят много сериозни и да разговарят. Така беше и веднъж, когато Симон влезе в спалнята. Те седяха на края на леглото, Дейв държеше ръката на майка му. Двамата погледнаха към вратата и се усмихнаха на Симон. Той нямаше представа за какво си говорят, но не можеше да е нещо приятно, добре познаваше изражението на майка си, когато не ѝ беше добре.
И после, през един студен есенен ден, всичко приключи.
Гримур се прибра сутринта, когато майка им вече бе поела към стопанството в Гувунес, а Симон и Томас тръгваха да вземат училищния бус. На полето беше станало студено и те срещнаха Гримур да крачи по разчистената пъртина към къщата, притиснал парцаливото си палто плътно към себе си, за да се предпази от северняка. Дори не ги погледна. Не можаха да видят добре лицето му в есенния сумрак, но Симон си представи изражението му — сурово и студено. Вече от няколко дни момчетата го очакваха. Майка им бе споменала, че щял вече да излиза от затвора и да се върне при тях. Можело да го очакват да се появи по всяко време.
Симон и Томас се загледаха след вървящия към къщата Гримур. После се спогледаха разтревожено. И двамата си мислеха едно и също — Микелина беше сама. Беше се събудила, когато майка им и момчетата станаха от леглата, но после бе заспала отново. Щеше самичка да посрещне Гримур. Симон се опита да си представи реакцията му, когато разбереше, че майка им не си е вкъщи, нито пък момчетата, а единствено Микелина, която бе мразил през целия си живот.
Училищният бус пристигна и на два пъти ги подкани с клаксона да побързат. Шофьорът видя момчетата да стоят в полето, но не можеше да ги чака повече и потегли. Автобусът изчезна надолу по пътя. Момчетата стояха на едно място като вкаменени. Не си казаха и дума, тръгнаха бавно и се запромъкваха към къщата.
Не искаха Микелина да бъде сама у дома.
На Симон му мина през ума да изтича до майка си или да изпрати Томас, но размисли, нямаше защо да ускоряват срещата на родителите му, майка им можеше да изкара този последен ден на спокойствие. Видяха как Гримур влиза в къщата и затваря вратата след себе си. Втурнаха се на бегом към къщи. Въобще не знаеха какво да очакват. Единственото, за което мислеха в този момент, беше Микелина, спяща в семейното легло, в което тя при никакви обстоятелства не трябваше да се намира.
Внимателно отвориха вратата и се промъкнаха вътре, Симон отпред, Томас — плътно зад него, държейки го за ръката. Влязоха в кухнята и видяха Гримур да стои до мивката. Беше с гръб към тях. Подсмръкна с нос и се изхрачи в умивалника. Бе запалил лампата над кухненската маса и момчетата виждаха само силуета му зад светлината.
— Къде е майка ви? — попита той, все така с гръб към тях.
Симон реши, че в крайна сметка баща им ги беше видял още на пътеката към къщата и ги бе чул да влизат.
— На работа — отвърна Симон.
— На работа? Къде? Къде работи тя? — попита Гримур.
— В млекодобивното стопанство в Гувунес — каза Симон.
— Не знаеше ли, че се прибирам днес?
Гримур се обърна към тях и застана в светлината на лампата. Братята втренчено гледаха как той се появява от мрака пред тях, отново, след цялото това време от пролетта насам, и очите им се окръглиха като паници, когато съзряха лицето му в приглушената светлина, падаща от тавана. Нещо се бе случило с Гримур. Едната му буза беше изгорена, раната достигаше до окото му, което бе наполовина затворено, защото клепачът му се бе сраснал с кожата.
Гримур се усмихна.
— Не намирате ли, че татко е привлекателен?
Братята продължаваха втренчено да гледат обезобразеното му лице.
67
Хелгуфос е неголям водопад в югозападната част на Исландия, недалеч от Рейкявик. Водопадът се образува от Калдаквисл, една от трите реки, които преминават през Мосфелсбайр. Тази река тече на юг от пътя между Мосфелсбайр и Тингветлир, където в миналото са се провеждали ежегодните събрания тинг на исландския парламент — Алтинга (от 930 г.).