— И да спрем веднъж завинаги с глупостите — добави той. — До гуша ми дойдоха тия кости. Писна ми от мазето на оня Бенямин. Писна ми и от вас двамата.
— Искам да дойда с теб при нея — каза Елинборг. — Мислиш ли, че тя е била сакатото момиче, което Хънтър е видял, когато е арестувал онзи човек?
— По всичко изглежда, че е така. Тя е имала двама братя. Назова ги по имена, Симон и Томас. Това трябва да са двете момчета, които той каза, че е видял. Имало е и американски войник, който по някакъв начин им се бил притекъл на помощ. Казвал се е Дейв. Ще говоря с Хънтър за него, не знам фамилията му. Реших, че трябва да съм внимателен с жената. Тя ще ни разкаже всичко, което трябва да знаем. Не е нужно да действаме прибързано.
Той погледна Сигурдур Оли.
— Свърши ли с мазето на Бенямин?
— Да, приключих вчера. Не намерих нищо.
— Изключено ли е неговата годеница да лежи там горе в земята?
— Изключено е, или поне така мисля. Тя се е хвърлила в морето.
— Възможно ли е да докажем изнасилването ѝ по някакъв начин? — попита Елинборг.
— Доказателството лежи на дъното на морето — каза Сигурдур Оли.
— Как се казваше, лятно гостуване във Фльоут ли? — намеси се Ерлендур.
— Истинската любов е на село — отвърна Сигурдур Оли и се усмихна.
— Простак![70] — каза Ерлендур.
Хънтър посрещна Ерлендур и Елинборг на вратата на жилището си и ги покани да влязат в стаята. Масата беше зарината в бумаги, които по някакъв начин имаха връзка с продоволствената база, копия и факсимилета лежаха разпилени по пода, навсякъде имаше дневници и тетрадки. Ерлендур си помисли, че старият полковник е провел направо грандиозно разследване. Хънтър разлисти купчината на масата.
— Имам тук някъде списъка с онези, които са работили в базата, исландците — каза той. — Посолството ги изнамери.
— Открихме хората от къщата, в която си отишъл тогава — каза Ерлендур. — Мисля, че това е сакатото момиче, за което спомена.
— Добре — отвърна Хънтър, напълно вглъбен в каквото вършеше. — Добре. А, ето го!
Подаде на Ерлендур написан на ръка списък с девет исландски имена — хората, работили навремето в продоволствената база. Ерлендур разпозна списъка. Джим му беше изчел имената по телефона и бе казал, че ще му изпрати копие. Внезапно се сети, че бе забравил да пита Микелина за името на пастрока ѝ.
— Успях да разбера кой ни каза тогава за кражбите, кой натопи крадците. Мой колега от военната полиция в Рейкявик сега живее в Минеаполис. Поддържаме връзка, макар и не редовно. Обадих му се. Той добре си спомня за случая, телефонирал тук-там и откри името на оня, дето ги е натопил.
— И кой е бил? — попита Ерлендур.
— Казвал се е Дейв, бил е от Бруклин. Дейвид Уелч. Редник.
Същото име, което Микелина бе казала, помисли си Ерлендур.
— Жив ли е? — попита той
— Не знаем. Мой приятел се опитва да го открие чрез Министерството на отбраната. Може да е бил изпратен в някоя бойна част.
Елинборг успя да накара Сигурдур Оли да ѝ помогне в издирването на хората, които са работили в продоволствената база, да проучи къде те и техните потомци са се установили впоследствие. Ерлендур я помоли да се срещнат по-късно през деня, за да отидат до Микелина. Но първо искаше да посети болницата и да види Ева Линд.
Влезе в коридора на интензивното отделение и надникна в стаята на дъщеря си. Тя лежеше все така неподвижно със затворени очи. За негово облекчение Халдора не беше там. Погледна към коридора, където беше отишъл несъзнателно предния път и бе провел с нисичката жена странния разговор за момчето в бурята. Бавно се промъкна към най-вътрешната стая и видя, че е празна. Жената с коженото палто я нямаше, леглото, в което бе лежал мъжът между живота и смъртта, също беше празно. Нямаше я и жената, която каза, че е медиум, и Ерлендур се зачуди дали всичко това изобщо му се беше случило, дали не е било просто някакъв сън. Постоя за миг на вратата, след което се обърна и отиде в стаята на дъщеря си. Внимателно затвори след себе си. Искаше му се и да заключи, но на вратата нямаше ключалка. Седна до Ева Линд. Седеше мълчаливо до леглото ѝ и си мислеше за момчето във виелицата.
Доста време мина, докато събере кураж, въздъхна тежко.
— Беше на осем години — каза той на Ева Линд. — Две години по-малък от мен.
Мислеше си за думите на медиума, за това, че той го е приел, че не било ничия вина. Тези прости думи, дошли сякаш отникъде, не му говореха нищо. Беше стоял през целия си живот в тази виелица, а времето я бе направило само още по-свирепа.
— Изпуснах го — каза той на Ева Линд.
70
Игра на думи — в оригинала е използван изразът „глупак от Флоуи“, което е обидно прозвище за южняците. Флоуи е селище в Южна Исландия. — Б. пр.