Археолозите приключиха работа към девет и половина и Скарпхедин съобщи на Ерлендур, че ще се върнат отново рано на другия ден. Не бяха открили нищо интересно в пръстта, тъкмо започваха да свалят растителния пласт. По телевизията даваха Ерлендур и хората му на дъното на изкопа, а един от каналите показа как репортерът се опитва да вземе интервю от Ерлендур, но полицаят го спира с жест и се отдалечава.
Кварталът отново потъна в тишина. Ударите от чук бяха замлъкнали. Хората, които работеха по недовършените си къщи, си бяха тръгнали. Живеещите в квартала се приготвяха за сън. Детските крясъци вече не се чуваха. Една патрулна кола с двама полицаи остана да пази мястото през нощта. Елинборг и Сигурдур Оли се прибраха по домовете си. Експертите на полицията, които помагаха на археолозите, също се разотидоха. Ерлендур беше разговарял с майката на Тоти и със самия Тоти за костите, които момчето бе намерило. То беше много развълнувано от оказаното му внимание.
— Ама че късмет! — изпъшка майка му. — Синът ми да намери човешки скелет в земята!
— Това е най-готиният ми рожден ден! — каза Тоти на Ерлендур. — Ever![17]
Младият студент по медицина също се бе прибрал вкъщи заедно с малкия си брат. Ерлендур и Сигурдур Оли бяха приказвали с него набързо по повод намирането на костите. Той им обясни как е наблюдавал детето в къщата на рождения ден и не обърнал веднага внимание на костта, която то дъвчело. Но после погледнал по-внимателно и се оказало, че това било част от ребро.
— Как разбра, че това е човешка кост? — попита Ерлендур. — Можеше да бъде от овца например.
— Ами да, не беше ли по-вероятно да е от овца? — попита Сигурдур Оли, типично градско момче, което не знаеше нищо за исландските домашни животни.
— И дума не можеше да става — отвърна студентът по медицина. — Правил съм аутопсии, изобщо нямах никакво съмнение.
— Можеш ли да ни кажеш колко време костите са престояли в земята? — попита Ерлендур.
Знаеше, че ще получи становище от геолога, когото Елинборг извика, от археолога и от съдебния лекар, но му се стори добре да чуе и мнението на студента.
— Разгледах костите в пръстта и според степента на разлагане вероятно говорим за около седемдесет години. Не много повече. Но не съм специалист.
— Не си, точно така — каза Ерлендур. — Археологът предположи също толкова, а и той не е специалист.
Обърна се към Сигурдур Оли.
— Трябва да проверим сводките за изчезнали от това време, може би от хиляда деветстотин и трийсета или четиресета година. Дори и от по-рано. Да видим какво ще намерим!
Ерлендур стоеше до изкопа, облян от лъчите на вечерното слънце, и гледаше на север към Мосфелсбайр, Котлафьордур и Ешия[18]. Виждаше колите по шосе „Запад“ под Улварсфетл[19], които пътуваха към Рейкявик. Чу шум от автомобил, който се приближаваше към изкопа. От превозното средство излезе пълен мъж на възрастта на Ерлендур, около петдесетте, облечен в късо синьо яке и с фуражка на главата. Новодошлият тръшна вратата на колата и погледна към Ерлендур и полицейския автомобил, после към безпорядъка около изкопа и накрая към палатката, която скриваше скелета.
— Ти да не си от данъчните? — попита той грубиянски и тръгна към Ерлендур.
— Данъчните? — изненада се Ерлендур.
— Човек няма мира от вас — каза човекът. — Призовка ли носиш, или…
— Ти ли си собственикът на този парцел? — попита Ерлендур.
— Кой си ти? Каква е тази палатка? Какво става тук?
Ерлендур обясни на човека, който се представи като Йон, какво се бе случило. Стана ясно, че този Йон е строителен предприемач и собственик на земята. Почти бил фалирал и данъчните често му дишали във врата. От известно време работата по изкопа била прекратена, но той редовно идвал да проверява дали не са нанесени някакви повреди по кофража от проклетите деца в новия квартал, които като хлебарки пълзели из строежите. Той не бил гледал новините и не бил чул за откриването на скелета. Мъжът хвърляше невярващи погледи към изкопа, докато Ерлендур му обясняваше какво са направили от полицията и археолозите.
— Не знам за такова нещо, а и работниците със сигурност не са видели кости. Това да не е някой древен гроб? — попита Йон.
— Все още не знаем — каза Ерлендур, който не искаше да разкрива повече подробности. — Знаеш ли нещо за земята на изток? — попита и посочи към касисовите храсти.
— Знам единствено, че тази земя става за застрояване. Не мислех, че ще доживея да видя Рейкявик да се разшири чак до тук.
18
Планина от вулканичен произход, на около 10 км северно от Рейкявик. Най-високият ѝ връх е 914 м надморска височина.
19
Субглациално възвишение, което се намира между Рейкявик и Мосфелсбайр в югозападната част на Исландия, с височина 295 метра.