Гласът идваше иззад открехнатата врата в дъното на друг къс коридор. Преди да се насочи натам, Касиопея пристъпи към един от прозорците и надникна навън. Нищо. Само дървета и трева. Намираше се някъде в провинцията. Бяха я докарали до тук в автомобилен багажник, с превръзка на очите. Пътуването бе продължило най-много половин час, но предвид местоположението на Антверпен тази къща можеше да се намира някъде в Белгия, Холандия или Франция.
Отпред беше паркирана тъмна на цвят тойота. Дали ключовете бяха на таблото или в джоба на някой от похитителите? Приглушеният глас продължаваше да говори по телефона. Би могла да се възползва от уединението, което й бяха предложили. Трябваше да разбере за кого работят тези хора. Може би щяха да я насочат към отвлечения син на Лев Соколов. Той беше единствената й грижа. Трябваше да го открие на всяка цена. Слава богу, че беше проявила съобразителността да замеси Котън. В противен случай щеше да е мъртва, а детето — окончателно загубено.
Тя спря на крачка от вратата, заковала поглед във вертикалната ивица светлина, проникваща през процепа. Нещо в гласа й беше познато. Нямаше представа колко хора чакат отвъд вратата, но не й пукаше. Нервите й бяха опънати до крайност, търпението й свърши. Беше уморена, мръсна и гладна. Но най-вече бясна. Касиопея стисна оръжието с две ръце, прехвърли тежестта си на левия крак, а с десния нанесе силен ритник по вратата. Тя отскочи на пантите си и шумно се блъсна в стената.
Касиопея нахлу в стаята и насочи пистолета в главата на мъжа, който разговаряше по мобилния си телефон. Други нямаше. Той не показа никаква изненада от появата й, изключи телефона и кимна.
— Беше крайно време.
Тя го гледаше втренчено, сякаш беше призрак. Което до известна степен си беше чиста истина.
Никога досега Малоун не беше чувал думата „евнух“ да се произнася в нормален разговор.
— Става въпрос за кастриран мъж, така ли? — попита той.
— Че за какво друго? — сви рамене Иван. — Гадна работа. Лягат, разтварят краката си и — кръц, кръц — всичко отива по дяволите. — Вдигна показалец и многозначително добави: — И не издават нито звук! Не трепват от болката.
— А по каква причина го правят?
— Въпрос на чест. Молят се да бъдат скопени. А знаеш ли какво правят с отрязаните части? Наричат ги пао, което ще рече съкровище. Слагат ги в буркан и ги поставят на някой рафт, за да си ги гледат. Као шън — високопоставено положение. Символ на придобиването на висок пост. Истинско безумие.
Малоун беше съгласен с това определение.
— Но не престават да го правят. Днес евнусите се готвят да завземат Китай.
— Я повтори?
— Говориш с южняшко наречие. Там си роден, оттам е и името ти Котън.
— Отговори на шибания въпрос!
Явно Иван обичаше да го вземат за глупак, но съвсем не беше такъв.
— Става въпрос за „Ба“, една тайна китайска организация. Създадена е преди две хиляди години, но съвременната й версия не е по-добра от оригинала. Твърдо са решени да заграбят властта. Което не е добре нито за моята страна, нито за твоята. Те са лоши хора.
— Какво общо има това с Касиопея?
— Не знам точно. Но има връзка.
Тоя тип очевидно лъже, помисли си Малоун, а на глас каза:
— Престани да дрънкаш глупости!
— Харесваш ми, Малоун — ухили се руснакът. — Но ти не ме харесваш. Излъчваш негативизъм.
— Онези двамата на улицата едва ли са настроени по-позитивно.
— Не се тревожи за тях. Убиването помага на света да се освободи от два проблема.
— Значи всички ние имаме късмет, че сте се заели с тази работа.
— Имаме сериозен проблем, Котън.
Малоун се стрелна напред, сграбчи Иван за реверите и го блъсна в тухлената стена.
— Бих казал, че си прав — изсъска той и се надвеси заплашително над него. — Къде, по дяволите, е Касиопея?
Даваше си сметка, че подкреплението със сигурност ще реагира, и беше готов да се справи и с двамата. Разбира се, ако не решеха да стрелят първи.
— Точно този гняв ни е нужен — изрече на пресекулки Иван, обливайки го с лошия си дъх.
— Кого имаш предвид с това „ни“?
— Мен, Котън.
Гласът дойде отдясно. Женски и до болка познат. Би трябвало да се досети. Той пусна реверите на руснака и се обърна. На три метра от него стоеше Стефани Нел.