Една мисъл се стрелна в ума му, без обаче да го учуди: Ким и Летита бяха мършави и двете. Приликата бе очевидна, макар че Летита си имаше двайсетина кила отгоре. Нима заради това бе избрал за изповедница момичето сервитьорка. Заради нейното мълчание и отзивчивост, които го насърчаваха да повтаря и преповтаря историята с Ким, любовта си към Ким — не стига, дето всеки ден го правеше пред Ким чрез съобщителните уреди, без да знае дали тя го чува. Или поради необходимостта от един вид психическо пречистване, от здравословно разтоварване от време на време. Какво пък?
За Диф този анализ се стори приемлив, но маловажен… не му носеше никакво вътрешно облекчение. Залови се с обичайните действия.
Спусна щорите на огромните прозорци. Запали няколко лампи. Изпразни подлогата, пълна с гъста течност, оголи немощното тяло на Ким, за да й нахлузи чиста нощница — за нощта, за деня, за вечността… — сложи отново подлогата под несъществуващите й задни части, намаза с помада струпеите по хълбоците й. Приготви вечерната каша, разтвори стиснатите зъби на Ким, вкара стомашната сонда, напъха я колкото бе нужно и взе да сипва по малко от кашата. Безцветните очи на Ким го „гледаха“. Издърпа сондата, изми я, прибра я отново.
Клепките на Ким запримигаха учестено. Това се случваше често и можеше да настъпи по всяко време, най-вече след поемането на храна. Диф неведнъж се бе опитвал да си обясни това явление: напрежението на орбиталните мускули бе проява на фазата REM3, но сенситометричната карта на разстроените мозъчни дейности не бележеше никаква видима разлика. Той почака да се успокои ритъмът на премигването, сетне инжектира серотонин–5 НТР и проследи постепенното затормозване на активиращата ретикуларна формация (АРФ), след което бе поставил в основата, на тила съответния датчик АРФ. Настъпваше изкуствен сън. Но ако се наблюдаваше затормозването на АРФ, дори и тогава не се забелязваше никаква промяна в огнения вихър, който вилнееше на сенситометричния екран.
Диф дори не си даваше вече труда да включва този екран.
Когато видя, че е настъпил нормален физиологичен сън, Диф изключи серотониновия активатор, както и свързаната с него сонда АРФ.
Свали леглото в хоризонтално положение, сякаш това можеше да има значение за Ким, и се оттегли.
Повъртя се безцелно из стаята. Накрая реши да се нахрани: някаква яхния, стоплена за минута в микровълновата фурна (която не работеше добре). Излапа три лъжици, преди да започне да му се гади — повече от вида на ястието, отколкото от вкуса му. Пийна вода.
Образите от мозъчния шок, който го бе смазал при последния му опит за визуализация, бяха оставили дълбоки следи в съзнанието му. Но бяха загубили силата на първичния удар, бяха само бледо, много бледо подобие. Дори не можеха да се нарекат образи. А по-скоро усещания.
Видеофонът иззвъня: забравил бе да го включи към пощенската мрежа. Диф се обади. Някакъв тип със странен акцент, остър като носа му, поиска видеокасета за някаква церемония по случай годишнината от пускането на неизвестната бомба над Израел… Отначало Диф помисли, че тоя тип се шегува. Ала не. Значи ужасът не кипеше само в главата на Ким, ужасът — това бе и този тип, тръгнал да дири касета за годишнината (или възпоминанието?) на един апокалиптичен ден. И какво щеше да прави с нея? Да си я гледа на някой стар магнетоскоп, включен към академичен телевизор… Сигурно. И да преживява отново онзи миг.
Замаян от поръчката и вълната полупротивни-полуразмирни мисли, които тя породи, Диф нарочно замълча, преди да прати за зелен хайвер този индивид: той не се занимавал с такъв вид стока, бил се специализирал в културни старини от края на миналия век (разбира се, по официалния календар).
Той включи видеофона си към пощата. Качи се отново горе. Легна, без да си свали дрехите, и много дълго не можа да заспи. После го налетяха кошмари.
10
Държавното семейно общежитие би могло да бъде и приятно. Впрочем такова бе за мнозина от пансионерите, „пълни“ сираци или просто настанени в него. Ала за Серж Монтра, който бе само на десет години, то стана много скоро нещо равнозначно на затвор.
Сградите бяха разположени в подножието на висока планина, в града. За Серж това бе градът, той не знаеше, че е възможно да се каже градовете или да се говори за различия и топографски граници. Пътят, който измина във вагона на еднолинейката, с нищо не му помогна да установи някаква разлика. Струваше му се, че градският пейзаж еднообразно застила земята и сякаш само родното му село сред изровената долина, между хълмовете и мъртвите кариери на подсечената планина, правеше изключение. Не, той още не знаеше, че и другаде има такива мрачни островчета, повече или по-малко забравени останки от някогашните безумия на индустриалния и технологичен подем, и че извън „девствените“ селски райони, подобни зони можеха да се открият дори в града, но под друга форма.
3
Rapid eye movement (англ.) — фаза на бързи движения на очната ябълка, свързана със съновиденията. Б.р.