Ан Апълбаум
ГУЛаг. Лагерите на смъртта
Посвещавам тази книга на онези,
които описаха случилото се
В страшните години на ежовщината1 прекарах седемнайсет месеца на опашките пред затворите в Ленинград. Веднъж някой ме „разпозна“. Тогава стоящата зад мен жена с посинели устни, която, разбира се, никога не беше чувала името ми, се сепна от присъщото на всички ни вцепенение и ме попита на ухото (там всички шепнеха):
– А това можете ли да опишете?
И аз отвърнах:
– Мога.
Тогава нещо като усмивка пробяга по онова, което някога е било нейно лице…
Въведение 
И изравнени от закона
получиха еднакъв дял –
син на кулак и на наркома,
синът на поп и генерал. […]
Тук в лагера те бяха сродни,
бяха събратя по съдба
с клеймото „врагове народни“.
Това е история на ГУЛаг: история на огромната мрежа от трудови лагери, някога разпръснати надлъж и нашир из Съветския съюз – от островите в Бяло море до бреговете на Черно море, от Арктическия кръг до равнините на Централна Азия, от Мурманск до Воркута и Казахстан, от центъра на Москва до предградията на Ленинград. Думата „ГУЛаг“ е съкращение от Главное управление лагерей, или Централно управление на лагерите. С течение на времето обаче тя не само обозначава администрацията на концентрационните лагери, но започва да символизира и системата на съветския принудителен труд във всичките ѝ форми и варианти: трудови лагери, наказателни лагери, криминални и политически лагери, женски лагери, детски лагери, транзитни лагери. Постепенно думата придобива и по-широк смисъл – съветската репресивна система, сбора от процедури, който затворниците някога наричали „месомелачка“: арестите, разпитите, превозването в неотоплени товарни вагони, принудителния труд, унищожаването на семейства, прекараните в изгнание години, преждевременната и неоправдана смърт.
ГУЛаг има предистория в царска Русия – още от XVII до началото на XX в. в Сибир работят принудителни трудови бригади. После, почти веднага след Руската революция, той придобива своята съвременна и по-позната форма и става неразделна част от съветската система. Масовият терор срещу реални и предполагаеми опоненти е част от Революцията от самото начало – и към лятото на 1918 г. нейният лидер Ленин нарежда „ненадеждните елементи“ да бъдат затваряни в концентрационни лагери край големите градове.2 Много благородници, търговци и други хора, определяни като потенциални „врагове“, бързо се озовават в тях. Към 1921 г. вече има осемдесет и четири лагера в четиресет и три района от страната и основната им цел е да „превъзпитат“ тези първи врагове на народа.
След 1929 г. лагерите придобиват ново значение. През тази година Сталин решава да използва принудителния труд за ускоряване индустриализацията на страната и за експлоатиране на природните ресурси в слабо заселения Далечен север на Съветския съюз. Пак през тази година тайните служби поемат контрола над съветската наказателна система и постепенно изземват правомощията над всички лагери и затвори от юридическата институция. В резултат на масовите арести от 1937 и 1938 г. лагерите навлизат в период на бързо разрастване. В края на 30-те години ги има във всичките дванайсет времеви зони на Съветския съюз.
Противно на всеобщото мнение, ГУЛаг не престава да се разраства през 30-те години, напротив – продължава да се разширява по време на цялата Втора световна война, през 40-те години и достига разцвета си в началото на 50-те. По това време лагерите вече играят централна роля в съветската икономика. Те произвеждат една трета от златото на страната, голяма част от въглищата и дървения материал, както и от почти всичко останало. В хода на съществуването на Съветския съюз възникват поне 476 добре обособени лагерни комплекса, съставени от хиляди отделни лагери, във всеки от които има от няколкостотин до няколко хиляди души.3 Затворниците работят почти във всички индустрии – дърводобив, рудодобив, строителство, във фабриките, земеделието, самолетостроенето и оръжейната промишленост – и всъщност обитават държава в държавата, почти отделна цивилизация. ГУЛаг има свои собствени закони, свои собствени обичаи, свой собствен морал и дори собствен жаргон. Той създава своя собствена литература, собствени злодеи, собствени герои и оставя отпечатъка си върху всички, минали през него, независимо дали като затворници, или като пазачи. Години по-късно освободените често успяват да разпознаят на улицата бившите обитатели на ГУЛаг само по „погледа им“.
2
Стиховете и цитатите от други произведения са в превод на Станислава Миланова, освен ако не е отбелязано друго. – Б.изд.