— Майчице, къде да се дяна? — извикала тя и се озърнала настрани. Накрай гората зърнала една висока бреза. Хвърлила се към брезата, като катеричка се изкачила на най-горните клони и там затреперала като лист.
Пристигнала подир малко вещицата. Захванала да вие страшно, да скърца със зъби и с нокти да рови корените на брезата. В туй време от тъмнината долетял един скворец и кацнал на съседното клонче. А Гулчечек го помилвала с ръка и му се замолила:
И като изтръгнала от косата си две черни косъмчета, Гулчечек ги подала на сквореца, който ги захапал и литнал към родната къща на девойчето. Щом стигнал, скворецът трепнал към стъклото на прозореца и го докоснал с крила. Старият брат усетил шума на птичите крила и излязъл да види какво има. На вратата — в ключалката — той съзрял две черни косъмчета.
— Какви са тези косъмчета? — попитала братовата му жена.
— Конят ми е минал покрай вратата и си почесал гривата. И без да му мисли много, братът посегнал към лъка на цигулката си и наместо старите изпокъсани косъмчета обтегнал новите.
— Посвири ми — рекла младата жена, — искам малко да поиграя!
И щом нейният мъж потеглил лъка върху жиците, струните изведнъж звъннали и запели с гласа на Гулчечек:
Братовата жена учудено спряла играта:
— Чуваш ли как цигулката свири и говори с човешки глас! Тя не иска ръченица и не може да търпи тропане с крака!
Братът посегнал с пръсти към жиците на лъка и станало чудо: цигулката сама запяла с гласа на неговата изгубена сестричка Гулчечек:
Братът, като чул тези думи, пуснал цигулката, изскочил навън, грабнал една тояга, метнал се върху коня и препуснал към брезата, която растяла накрай гората. В туй време вълчицата прегризала със зъби корените на дървото и то се разклатило: замалко да падне заедно с девойчето.
Изневиделица изтрополял конят и братът замахнал с тоягата. Ударил вещицата и тя паднала на земята. Братът поел сестричката си от брезата, наместил я на коня и препуснал към къщи. С голяма радост посрещнали откраднатото момиче майката и бащата.
И аз бях на гости. Вчера отидох, днес се върнах. Пих чай с мед и ме гощаваха с банички. Всички бяха много щастливи.
Живял един цар, който бил голям познавач. Проводил той веднъж да ударят барабани по цялото царство.
— Слушайте, хора — викнал глашатая. — Който съумее да избяга от царя и да се скрие, ще получи половината царство.
Намерил се между народа един такъв човек. Той се наричал „Синя дреха — наопаки шита“. Явил се в двореца пред царя и рекъл:
— Аз, царю, мога тъй да се скрия, че ти няма да ме намериш никъде.
— Добре — изгледал го царят, — ако смогнеш да се сриеш от окото ми, половината царство ще бъде твое. Не успееш ли, ще накарам палача да ти отсече главата. Приемаш ли?
— Приемам.
— Подпиши се! — викнал царят.
Подписал се Синята дреха — наопаки шита и захванал да се укрива. Докато стоял пред царя, той бил напет юначага, но щом се втурнал по двора, неусетно се превърнал в черна катеричка. Додето се промъкне под пътната врата, мигом станал бял хермелин и щом излязъл на полето, полетял стремително, превърнат в заек.
Бягал, бягал, бягал, преминал границите на девет държави и се намерил в десетата. Пред очите му се ширнала една безконечна ливада. Нагазил заекът в ливадата и се преобразил на три шарени цветенца.
Царят не проводил никого да го гони и да го търси, а на другия ден бръкнал в едно чекмедже, където държал вълшебната си книга, разтворил я и заговорил:
— Докато беше пред мене, той стоеше като напет юначага, докато тичаше по двора, той се превърна в черна катеричка, докато мине под пътната врата, мигом стана бял хермелин, а щом излезе на полето, видях го вече превърнат в заек. Отмина девет държави и се намери в десетата. Там се изправи сред една безконечна ливада, нагази в нея и неусетно се преобрази на три мънички цветенца. Ратаи мои, по-скоро идете в десетата държава, намерете ливадата, откъснете цветчетата и ми ги донесете!