— Не може да бъде — промълвих.
— Може, и още как. Какво толкова си зяпнал?
— Теб.
— Да, знам — рече старецът. — Не изглеждам пръв красавец. И тогава не бях. Виждаш ли онази месингова дръжка върху поканите? От мотрисата на Маунт Лоу е. На Ратиган й харесваше как я въртя. Бях обикновен ватман, за бога! Да ви се намира случайно бира? — изтърси той неочаквано.
Преглътнах конвулсивно.
— Казваш, че си първият мъж на Ратиган, а после питаш за бира просто ей така?
— Не твърдя, че съм бил първият, просто някой от всичките. Та какво стана с бирата? — той примлясна с устни.
Кръмли въздъхна и бръкна в джобовете си.
— Ето ти бира и шоколадови бонбони.
— О, чудесно! — старецът изплези език и аз поставих върху него един бонбон, подобно на нафора. — Жени и шоколад! Не мога да живея без тях! — После приседна, за да вземе бирата.
— Е, какво за Ратиган? — подканих го аз.
— А, да. Сватбата. Тя се возеше на мотрисата и щурееше по климата и природата, сякаш че бяха мое дело. После ми предложи брак и след като мина меденият месец, една нощ откри, че всъщност нямам нищо общо с климата и ледените висулки, набързо охладня и изчезна. Тялото ми никога вече не беше същото. — Той леко потрепери.
— И това е всичко?
— Какво значи всичко? На теб някога да ти е подмятала топките?
— Почти — прошепнах аз. После извадих тефтера с телефоните й. — Ето какво ни насочи към теб.
Той се взря в името си, оградено с червено мастило и замислено отпи глътка бира.
— Защо някой ще ви праща тук? Чакай! Ти да не се занимаваш с писане?
— Нещо такова.
— Ами разбира се! Откога я познаваш?
— От няколко години.
— Една година с Ратиган е като хиляда и една нощ. После не знаеш на кой свят си. По дяволите, синко, готов съм да се обзаложа, че ми оградила името, защото иска да напишеш автобиографията й. Като започнеш с мен, верния стар глупак.
— Не мисля — рекох.
— Да те е карала да си водиш бележки?
— Никога.
— Всъщност, би било страхотно. Кой би могъл да напише нещо по-диво и необуздано от книга за Констанс Ратиган? Истински бестселър! Лягаш си с нея и ставаш със сребърна лъжица в уста! Тичай веднага да търсиш издател! А аз ще ти разкривам интимни тайни срещу процент от печалбата. Разбрахме ли се?
— Процент, казваш.
— Дай сега още един бонбон и още бира. И искаш ли да узнаеш и други щуротии?
Аз кимнах.
— Виж тогава на съседната маса, в щайгата от портокали. Там има списък на поканените за сватбата.
Отидох и започнах да ровя сред купищата стари сметки, докато не попаднах на лист качествена хартия. Междувременно той заговори отново:
— Знаеш ли откъде идва името Калифорния?
— В смисъл…?
— Откъде произлиза. Навремето, през 1509 г., когато испанците напредвали на север от Мексико, те носели със себе си книги. В една от тях, отпечатана в родината им, се разправяло за кралица на амазонките, управлявала земя на мляко и мед. Кралица Калифия. А самата земя се наричала Калифорния. Испанците огледали тази долина тук, вкусили от млякото и меда и нарекли всичко наоколо…
— Калифорния?
— Да. А сега виж списъка на гостите.
Вдигнах го към очите си и начаса възкликнах:
— Боже мой! Калифия! Жената, на която пробвахме да се обадим днес! Къде е тя сега?
— Същото искаше да знае и Ратиган. Калифия е тази, която й предрекла нашия брак, но не и злощастния му край. Заради нея тя се вкопчи в мен с мъртва хватка и напълни къщата ми с отрепки и с евтино шампанско — всичко заради Калифия. А днес идва тук и ми крещи през тунела: „Къде по дяволите е тя? Ти би трябвало да знаеш!“ Не, изкрещях й в отговор, не съм ти крив аз. Калифия съсипа и двама ни. Затова върви, Констанс! Намери я и я убий, а после я убий отново!
Мумията се отпусна изтощено върху ложето си.
— Казал си й всичко това? — попитах. — Днес по обяд?
— Нещо от този род — въздъхна старецът. — Настървих я на кръв. Надявам се да открие онази проклета астроложка и да я… — Гласът му заглъхна. — Още бонбони?
Сложих един върху езика му. Той примлясна и заговори отново.
— Като гледате това жалко безгръбначно пред очите си няма да повярвате, но аз имам в банката над половин милион. Идете и проверете. Купувах акции на Уол Стрийт — не мъртви, но спящи — от 41-ва насам. Още от времето на Хирошима, на ядрените опити, на Никсън… Акции на „Ай Би Ем“, на „Бел“. Сега имам това чудесно имение с всички удобства и с гледка съм Лос Анджелис, а от супермаркета в Глендейл срещу щедър бакшиш ми пращат едно момче с консерви мляно говеждо, боб и бутилирана вода! Какво повече да искаш от живота! Е, приключихте ли вече да чоплите из миналото ми?