— Вътре, на светската страница. Голяма снимка. Констанс, двайсет години по-млада, заедно с оня тип там горе, мумията. Той също е по-млад, дори има месо по костите и не изглежда зле. От едната им страна е Марти Кърбс, помощник на режисьора Луис Б. Майер, а от другата — Карлота Калифия, известен астролог!
— Която посъветвала Констанс да се омъжи горе на Маунт Лоу. Астроложката предсказва и нашето момиче се хвърля смело. Намери сега страницата с некролозите.
— С некро…?
— Намери я! Какво виждаш?
— Мили боже! Дневният хороскоп, съставен от Кралица Калифия!
— А прогнозата? Умерена? Благоприятна? Добър ден да засадиш градина или да се омъжиш за лапнишаран? Чети, де!
— „Щастлив ден, щастлива седмица. Приемайте всякакви предложения, малки и големи“. Е, и сега какво?
— Трябва да открием Калифия.
— Защо?
— Не забравяй, и нейното име също е оградено. Може да нямаме много време, преди да я сполети беда. Какво според теб означава червеното кръстче, ако не смърт и погребение?
— Да — рекох аз, — но ето че господин Тутанкамон още не е гушнал китката, а и неговото име е оградено и с кръстче.
— Но чувства, че някой скоро ще му разкаже играта.
— Кой, Констанс? Тази малка креслива сврака?
— Добре де, старецът е жив. Но това не значи, че Калифия е в безопасност. Той не ни каза много, затова не пречи да проверим какво знае тя. Трябва ни само адресът.
— Адресът, казваш. Ей — плесна се той по челото и рязко спря до тротоара. — Как не ни е дошло наум досега — нито на нас, нито на Констанс. Разбира се, че има откъде да го научим. От „Жълтите страници“! Ама че сме глупаци!
Кръмли прекоси улицата, влезе в една телефонна кабина и запрелиства опърпания брой на „Жълти страници“. Откъсна един лист и бързо се върна в колата.
— Номерът е стар, не ни върши работа. Но адресът може да е верен.
Той ръгна листа в лицето ми и аз прочетох: „КРАЛИЦА КАЛИФИЯ. Хиромантия. Френология. Астрология. Египетска некрология. Животът ви е в моите ръце. Заповядайте.“
Следваше местонахождението на повелителката на звездите.
— Е — каза Кръмли, зачервен като рак. — Констанс ни насочи към египетското изкопаемо, а изкопаемото ни назова пророчицата, която пък ги е сватосала!
— Още не сме сигурни, че е така!
— Не сме сигурни, друг път. Още сега отиваме да проверим.
Той включи на скорост и ние потеглихме бързо, за да проверим.
Дванайсета глава
Скоро стигнахме до Центъра за ясновидски изследвания на Кралица Калифия, в самото сърце на Бънкър Хил. Кръмли го изгледа неприязнено, но аз го сръчках и му посочих една табела на отсрещната страна, която начаса разведри челото му: ПОГРЕБАЛНО БЮРО КАЛАХАН И ОРТЕГА.
— Сякаш се връщам в детските дни — изрече унесено.
Колата спря и аз излязох навън.
— Хайде, идваш ли? — подканих го.
Той обаче продължаваше да зяпа през предното стъкло, с ръце на кормилото, сякаш още се движехме.
— Как така — произнесе накрая — изобщо се вързах да се захвана с това?
— Идваш, или не? Нужен си ми.
— Добре, стига си опявал.
След стръмните стълби, по средата на напуканата циментова пътека, той се спря, огледа голямата, бяла къща, подобна на разнебитена клетка за птици и каза:
— Прилича на пекарна, където се пекат курабийки за лош късмет.
Продължихме нататък. По пътя срещнахме котка, бяла коза и един паун. Паунът разпери изпъстрената си с хиляди очи опашка, докато ни гледаше как преминаваме. Накрая стигнахме до входната врата и аз почуках, при което върху обувките ми се посипа снежна вихрушка от люспици бяла боя.
— Ако цялата къща е на тоя хал, няма да изкара дълго — отбеляза Кръмли.
Почуках втори път, малко по-силно, и отвътре се разнесе звук като от огнеупорен сейф, влачен по дъсчен под. После тежкият предмет явно подпря вътрешната страна на вратата. Вдигнах ръка отново, но нечий тънък гласец пропищя:
— Махай се!
— Искам само…
— Махай се!
— Пет минути, не повече — замолих аз. — Три, две, една, за бога! Имам нужда от помощта ти.
— Не — извиси се гласът. — Аз имам нужда от помощ.
Съзнанието ми се завъртя като филмова лента и се върна към мумията. И аз повторих казаното от него: