— Знаеш ли откъде идва името Калифорния?
Тишина. А после пискливият глас произнесе почти шепнешком:
— Проклятие!
Три резета щракнаха едно след друго.
— Никой не знае това за Калифорния. Никой.
Вратата се открехна няколко пръста.
— Добре, дай — рече гласът.
Отвътре се подаде ръка, подобна на голяма, пухкава морска звезда.
— Сложи я тук!
Аз сложих ръка в нейната.
— Обърни с дланта нагоре.
Пръстите й ме сграбчиха.
— Спокойствие.
После започнаха да ме масажират, следвайки очертанията на гънките.
— Не може да бъде — прошепна тя.
Още мълчаливи движения, докато опипваше възглавничките в основата на пръстите ми.
— Но е истина — въздъхна.
А после:
— Ти помниш мига на раждането си!
— Откъде може да знаеш това?
— Трябва да си седми син на седми син!
— Не — отвърнах. — Сам съм, нямам братя.
— Боже мой — ръката й подскочи в моята. — Ти ще живееш вечно!
— Никой не живее вечно.
— Но ти — да. Не тялото ти. А онова, което правиш. С какво се занимаваш?
— Мислех, че животът ми е в твоите ръце.
Тя изпусна хриплив смях.
— Какво, да не си актьор? Или извънбрачен син на Шекспир?
— Той не е имал синове.
— На Мелвил тогава. Копеленцето на Херман Мелвил.
— Де да бях.
— Истина ти казвам.
Масивният предмет отвъд се помести с неохотно скърцане и вратата се отвори широко.
Видях огромна жена, загърната в огромна пурпурна кралска роба, да се отдалечава към дъното на стаята върху метален трон на колелца по застлания с вехто дюшеме под. Тя спря до маса, на която се виждаше не една, а цели четири кристални топки, искрящи под светлината на настолна лампа със стъклен абажур в зелено и кехлибарено. Кралица Калифия, астролог, хиромант, френолог, виждащ миналото и бъдещето, тънеше в гънките на своите сто и шейсет килограма плът, от която очите й пронизваха като рентгенови лъчи. Отзад, в сенките, се виждаха очертанията на масивен стоманен сейф.
— Впрочем, не хапя — рече.
Пристъпих навътре, а Кръмли ме последва.
— Но оставете вратата отворена — добави тя.
Чух как паунът на двора изпищя и се осмелих да протегна и другата си ръка.
Кралица Калифия отскочи назад като опарена.
— Познаваш ли Грийн, романиста? Греъм Грийн?
Аз кимнах.
— Той е писал за един свещеник, който загубил вярата си. А после станал свидетел на чудо, предизвикано от него самия. Шокът от възродилата се вяра бил толкова силен, че едва не го убил.
— Е, и?
— Божичко. — Тя продължи да се вторачва в ръката ми така, сякаш последната бе откъсната от тялото ми.
— Да не би и на теб да ти се случва същото? — попитах. — Както на свещеника?
— Не може да бъде!
— Изгубила си вярата си, способността да изцеляваш?
— Да — промълви тя.
— И сега, точно в този момент, тя се връща?
— По дяволите, да!
Дръпнах ръка и я долепих до гърдите си, за да я скрия.
— Как се досети за онова преди малко? — рекох.
— Не съм се досещала. То само ми изкара ангелите.
Очите й се плъзнаха към вестника и поканата под мишницата ми.
— А, ходили сте горе да го видите.
— Сега вече погледна, не е честно.
Репликата ми предизвика полуусмивка и ехидно сумтене.
— Хората просто рикошират от него и се озовават тук.
— Но не достатъчно често, струва ми се. Може ли да седна някъде? Ще падна, ако не го направя.
Тя ми посочи с глава към един стол на безопасното разстояние от два-три метра. Отпуснах се в него, а Кръмли, игнориран, остана да стърчи с кисела физиономия.
— Та да си дойдем на думата — продължих. — Старият Ратиган няма много посетители. Малцина изобщо знаят, че е жив там горе, на Маунт Лоу. Но въпреки това днес някой му е бил на гости и здравата му е покрещял.
— А, значи му е крещяла, така ли? — Камарата от плът почти се разтопи в спомени. — На негово място хич нямаше и да я пусна.
— Не съм казал, че е била жена.
— Винаги е било грешка — каза Кралица Калифия, поглеждайки към кристалните си топки — да се гледа бъдещето, а още повече — да се казва на хората. Аз давам намеци, а не факти. Не съветвам кои акции да се купят, от кой храст ще изскочи заек и от кой не. Виж, диети — да. Продавам витамини, китайски корени, но не и дълголетие.