Бави се около половин час. Когато се върна, подаде глава през шофьорския прозорец и каза:
— Слушай внимателно. Току-що си взех една седмица болнични. За това време имаме да свършим много работа — да открием Констанс, да опазим свещеника на „Света Вибиана“, да възкресим няколко мъртъвци и да предупредим жена ти да ме възпре, ако река да те удуша. Кимни с глава, ако си разбрал.
Аз кимнах.
— През следващите двайсет и четири часа няма да се обаждаш без разрешение! Къде са сега онези проклети телефонни указатели?
Подадох му Книгите на Мъртвите.
Кръмли седна зад волана и ги изгледа смръщено.
— Можеш да кажеш нещо за последно, преди да млъкнеш!
— Ти си най-добрият ми приятел — изтърсих.
— Толкова по-зле — каза той и настъпи газта.
Осемнайсета глава
Върнахме се до къщата на Ратиган и застанахме на брега. Беше привечер и тя все още светеше цялата, а акордите на Гершуин неуморимо се пренасяха ту в Манхатън, ту в Париж.
— Бас държа, че като е умрял са го погребали в пианото му — каза Кръмли.
Извадихме втората Книга на Мъртвите, личния тефтер на Констанс, в който повечето имена вече бяха преминали в отвъдното. За сетен път го прелистихме страница по страница, с нарастващо усещане за тленност.
На страница 30 стигнахме до буква Р.
Името на загиналия й съпруг, Кларънс Ратиган, си беше все там, със замлъкналия телефон и червения християнски кръст.
— По дяволите. Дай да погледнем пак това на Калифия.
Отгърнахме назад и то се вторачи в нас, дебело подчертано и също с разпятие.
— Което означава, че…?
— Че който и да е подхвърлил книжката, първо е означил имената на хората, сложил им е кръстчета, а после е почнал да ги избива. Поне така изглежда. Вече взех да се изчерпвам откъм идеи.
— Или е разчитал, че щом Констанс види означените имена, още докато са живи, ще изпадне в паника и ще тръгне да ги обикаля, като пътьом, без да иска ги погубва с виковете си. Дай да видим и другите. Отвори на „Света Вибиана“.
Кръмли намери телефона на отеца и изпъшка.
— Пак червено кръстче.
— Но той си е жив и здрав. Да пукна ако разбирам нещо.
Повлякох крака през пясъка до телефона край басейна и отново се обадих в катедралата.
— Кой е? — попита сприхав глас.
— Отец Ратиган! Слава богу!
— Слава богу за какво?
— Аз съм, приятелят на Констанс. Сещате се, кретенът.
— Какво има пак — изджафка свещеникът.
— Не приемайте повече изповеди тази вечер!
— Откога взехте да ми нареждате?
— Но вие сте още жив! Тоест, искам да кажа, има ли нещо, което можем да направим, за да ви защитим?
— Не, не! — извика отчаяно гласът. — Ходете си във вашата, езическата църква. Там, където дават „Джак и бобеното стебло“!
Слушалката се тресна.
С Кръмли се спогледахме.
— Виж на Грауман — казах аз.
Той погледна.
— Да, ето го. „Китайски театър“ и името на Грауман. Също оградено в червено и с кръстче. Но той е умрял още преди години!
— Вярно, но и част от Констанс е погребана там, или поне увековечена на площадката отпред. Да вървим, ще ти покажа. Последен шанс да гледаме „Джак и бобеното стебло“.
— Да, а ако имаме повечко късмет, може и да е свършил, докато стигнем.
Деветнайсета глава
Всъщност, нямахме нужда от допълнителен късмет.
Когато спряхме пред Другата църква, този величествен целулоиден храм на сълзи и въздишки, на червената му китайска входна врата висеше голяма табела ЗАТВОРЕНО ЗА РЕМОНТ, а група работници внасяха и изнасяха разни неща. Отпред неколцина зяпачи мереха подметките на обувките си в циментовите отпечатъци.
Кръмли ме остави и отпраши нанякъде.
Обърнах се и огледах прочутата, подобна на пагода фасада. Десет процента китайска, деветдесет процента холивудска. Добрият стар Сид Грауман.
Казват, че бил дребен на ръст, нещо като осмото джудже на киното, но затова пък цялото му високо метър и половина същество бликало от идеи за филмови клипове и саундтрак — Кинг Конг качен на Емпайър Стейт Билдинг, Роналд Колман в Шангри-Ла, — бил пръв приятел на Гарбо, Дитрих и Хепбърн, душеприказчик на Чаплин, партньор за голф на Лаурел и Харди, пазител на огъня, колекционер на хиляди измислени животи… Сид, изливачът на цимент, печатарят на правилни и плоски стъпала, искащ и получаващ тротоарни автографи.