— А какво става, ако ви дотрябва конкретна дата, а тя е на метър и половина дълбочина? — попитах.
— Не ме притеснява. Кажи някоя дата.
— Девети април 1937 — изтърколи се от езика ми.
— Защо пък точно тази? — намеси се Кръмли.
— Остави момчето на мира — долетя съскане изпод парцалите. — Джийн Харлоу, починала на двайсет и шестгодишна възраст. Уремично отравяне. Поклонение на следващия ден. На погребалния обред пее дуетът Нелсън Еди и Джанет Макдоналд.
— Не може да бъде! — възкликнах.
— Впечатляващо, а? Дай още една!
— Трети май 1942 — изстрелях аз.
— Загива Карол Ломбард. Самолетна катастрофа. Кларк Гейбъл плаче.
Кръмли се извърна към мен.
— Ти май си много в час със смъртните дати на филмовите звезди.
— Не закачай хлапето — сряза го отново гробовният глас. — И тъй, какво ви води насам?
— Дойдохме… — започна Кръмли.
— Цялата работа е там, че… — обадих се и аз.
— Недейте — старецът вдигна вихрушка от прашни мисли. — Вие сте просто продължение!
— Продължение?
— Последният път, когато някой се качи на Маунт Лоу, търсейки място, откъдето да се хвърли, не му стигна куражът и той се върна обратно долу. Там го блъсна кола и му дойде акълът в главата. Но инак тук не е стъпвал човешки крак от… днес на обяд!
— Днес на обяд?!
— Че защо не? Какво лошо има да навестиш един немощен старец, потънал в прах, на който не му се е отварял парашутът от 32-ра година насам? Да, някой дойде само преди часове и ме повика през тези тунели от лоши новини. Помните ли приказката за вълшебното гърне с каша? Казваш му: „Гърненце, дай“ и то започва. Момчето му казало, но забравило думата за спиране. И така проклетата каша заляла целия град. Хората трябвало да си проправят с ядене път от врата до врата. Е, аз имам не каша, а новини. Та докъде бях стигнал?
— Как някой те повикал.
— А, да, от коридора между „Лондон Таймс“ и „Фигаро“. Една жена, ревеше като магарица. Чак си подмокрих гащите като я чух. Заплаши да ми събори купчините. Само веднъж да ги бутна, вика, и ще тръгнат като домино. Проклетата печатна архитектура ще те смаже!
— Бих предположил, че земетресенията…
— Не е като да е нямало. Поразбъркаха ми „Наводненията на река Яндзъ продължават“ и „Дучето завоюва“, но се оправих. Дори и след голямото, от 32-ра. Но тази побесняла жена ме обвини във всички земни грехове и поиска конкретни вестници от конкретни години. Казах й на кои редове да ги търси, обикновено държа специалните новини по-отгоре. Чух я как ровичка, а от псувните й на някой каруцар щяха да му пламнат ушите! А после тресна вратата и се омете. Нямаше кола, трябва да е дошла пеш. На вас разчитам да ми кажете коя е. Някакви предположения?
— Идея си нямам — отвърнах потресен.
— Виждате ли онова бюро там, дето е заринато с боклуци? Разчистете ги и вижте какво има отдолу.
Отидох до бюрото. Под купчина от паяжини, прахоляк и нещо, подобно на птичи изпражнения, намерих двайсетина овехтели покани. Вдигнах една и зачетох:
„Кларънс Ратиган и…“
— Давай нататък! — излая старият човек.
— „Констанс Ратиган — продължих невярващ на очите си — имат честта да ви поканят на сватбеното си тържество на връх Маунт Лоу, на 10 юни 1932 г., в три часа следобед. Осигурен превоз и шампанско“.
— Сега светна ли ти под шапката? — попита Кларънс Ратиган.
— Чакай малко — вдигнах поглед аз. — Кларънс Ратиган и Констанс Ратиган. Тук не трябва ли да пише моминското име на Констанс?
— Понамирисва ти на кръвосмешение, а?
— Най-малкото е странно.
— Защото нищо не разбираш — прошумоляха устните. — Констанс накара мен да се прекръстя! Преди се казвах Овърхолт. Тя каза, че по-скоро би пукнала, отколкото да се откаже от първокласната си фамилия в замяна на някакво просташко име.
— Значи си минал и през кръщене преди брачната церемония?
— Никога не го бях правил, но накрая да. Епископалният дякон в Холивуд реши, че съм се побъркал. Опитвал ли си се някога да спориш с Констанс?
— Аз, не…
— Все едно да спориш със стената! Пееше ми една песничка, „Обичай ме или ме остави“. Мелодията ми харесваше. Та без много да му мисля, отидох в църквата, там ме миропомазаха надве-натри и готово. Първият глупак в Америка, изгорил акта си за раждане.