Кой от ятаците ни има такива очи?
Не мога, сине, сега не мога да ти помогна. Не им виждам очите. Й твоите очи не виждам, ама знам, че ти имаш очи на светец. Като че от икона си слязъл, момче, толкова чисти са ти очите. По тях познавах кога какво си решил — очите те издават по-бързо от думите, при все че ти, синко, не се боиш и с думи да се разкриеш, Целият си открит, като разтворена книга, даскал Тодоре, само да има кой да те разчете. Не съм се учил на книга, знам само как се пише буквата, с която започва името ми — ти ми я начерта веднъж с пръчка върху земята — една права резка и две криви, като знаци от рабош, едната от кривите отива нагоре, другата надолу. Аз ти казах: то е като човек с една ръка и един крак. А ти ми отвърна: и толкова стигат, ако сърцето на човека е на място…Помниш ли, сине? Като ме качват на бесилото, само за това ще мисля — да ми е сърцето на място, то е най-важното. Турците имат обичай да бесят кога е насъбран най-много народ, по пазарища и сборове, повече хора да се уплашат, като гледат как умираме. Глупави са османлиите, сине, много са глупави. Тия, гдето гледат как увисваме по бесилките, докато са живи, ще помнят как е умирал хайдутин. И ако дойде време тях самите да подгонят, току виж, че са станали храбри. Разбра ли това, момче? В дружината ми са идвали и такива, избягали от страх да не ги заловят турците. Знаеш ли, като се закалят през няколко битки, какви стават? Истински стръвници!
… Я си погледни, сине, ръцете. Твоите ръце бяха държали само орловото перо, а се научиха ятаган да въртят по-добре от мене. Тъй е. Та като си даскал, да не си кадъна да си боядисваш пръстите с гевезена къна Помня как се уплаши, когато те накарах като млад хайдутин да одереш живо яре. Ама се зае. Да не станеш за смях пред момчетата …
Цяла нощ дядо Кутю Байрактар мяташе глава по влажния под. И се съвзе едва на сутринта, когато сам бюлюкбашията Назър ага влезе в подземието и изрева:
— Чик дишерй! Чабук!12
Беше горещо, но Юмер бей трябваше да облече кюрка, подарен му от самия султан. Полите на кюрка бяха дълги кажи-речи цял човешки ръст: отзад щяха да вървят двама слуги и да ги носят. Ръкавите стигаха до земята, а за ръцете имаше прорези.
Конните стражари — сувариите — разгониха хората по пътя от конака чак до Дар агач, изтикаха ги в дюкяните на оживените чаршии, като размахваха камшици във въздуха.
Юмер бей тръгна пеша из своя град. Четири месеца живееше тук, а все беше минавал през чаршиите на кон. Пеша е друго, очите гледат не отгоре, а отдолу нагоре и виждаш повече.
(… за това, как Царев град Търнов бил превърнат в касаба, на много места може да се прочете … Най-напред турците се настанили на Царевец, преустроили двореца и останалите сгради по свой вкус, с харемлъци и селямлъци възникнала турска махала: повече от двеста къщи.
Втора махала турците изградили по източните склонове на Света гора.
На площада Каябаш се издигала Сарашката джамия, там била покритата чаршия, където в тесните дюкянчета турци-сарачи изработвали конски такъми — седла, юлари, колани, капистри, а освен това силяхи и кобурлуци — от най-обикновените до скъпите, украсени със сърма и клаподан. Чехларите били също там, с различните си видове чехли, терлици и ботуши. Българин не можел да стане сарач или чехлар, затова цялата чаршия била турска.
Затова пък българите се ширели по останалите чаршии — в многобройните дюкяни и по ханищата, които били използувани и като занаятчийски работилници, и като търговски складове. Прочути били със сръчността и с хубавата си работа търновските абаджии, терзии, казанджии, бояджии, мутафчии, куюмджии …
Най-много складове, ханища и богати български къщи имало в Болярската махала, която започвала на запад от Царевец.
Най-големите български махали обаче били във Вароша и Кошарската, под Картал баир. В тази част на града имало три врати, непрекъснато охранявани от заптиета — откъм запад Горните и Долните порти и от север Дервентската порта.
Откъм Арбанаси се влизало в града през Асеновата махала — между Царевец и Трапезица — и се минавало през Владишкия мост, които свързвал двете части на махалата.
Турският мост се издигал от другата страна на Сечената скала.
Колкото и да е наедрявал градът от непрестанния приток на българи, колкото и нови къщи да изграждали тревненските и дряновските дюлгери, Ичмахалеси с големите бейски къщи-конаци, с хубавата чаршия на площада Ръстата, с хамамите и чешмите, по онова време оставала най-представителната част на Търнова.