Яне се загърна в дрехата си така, че дъждът да не мокри ризата му, хвана стабилно дървената тояга и тръгна. Когато и последните къщи от
*катер - определен брой камили, които се движат в керван
Ill том “Хайдут”
513
V глава “Козбунар
Станимака останаха зад гърба му, пое по пътя, който вървеше покрай реката. Яне свали чалмата, която вече се беше напоила и беше тежка, и постави на главата си каука. Въпреки мрака и дъжда, той се чувстваше много добре. Колко дълго беше копнял да се върне тук. Планината го посрещна и като че ли го прегърна. Спомни си за безкрайните дни в Диарбекир. Никога не беше мислил, че отново ще е тук. Сълзите се стичаха по бузите му и се сливаха с капките дъжд. Каукът го пазеше по-доб- ре от дъжда. Яне вървеше бавно, защото облаците скриваха луната и звездите. Дъждът правеше нощта още по-тъмна. Сигурно в този дъжд и разбойниците нямаше да излязат.
Пристигна в Бачкьой на развиделяване. Все още беше тъмно и само над рида, който гледаше към Клувията, беше започнало да просветва. Дъждът все още валеше, все така тихо. Пътят беше разкалян. Пресече селото, като внимаваше някой да не го види. Премина въжения мост и застана до къщата, в която сега трябваше да живее Сотир Манолов. Яне потропа на вратата и напрегнато зачака. Времето беше наистина необичайно за посрещане на гости. Въобще не знаеше какво е положението в къщата и дали Сотир все още живее в нея. Докато чакаше, Яне тревожно се оглеждаше. Той не искаше комшиите да го видят, но и не знаеше какво да очаква да види зад портата. Скоро чу шум отвътре. Мина доста време преди портата да се отвори. Няколко пъти Яне трябваше да си каже името, преди човекът отвътре да се убеди, че е той. Оказа се, че сега в къщата живее само Сотир. Двете момчета са прегърнаха.
- Какво стана с теб, войводо? - промълви домакинът. - Мислехме те за умрял!
- Аз бях почти умрял - каза Яне. - Къде е Кара Тозю? Защо не сте се грижили за баба Василка и за децата на Георги чорбаджи в Козбунар?
- Кара Тозю замина. Отначало тръгна с Буря да те търси. После чухме, че останал в Анадола, а после, че е в Гръцко. Тръгна да те търси, преди две лета беше горе-долу. А аз не знам нищо за Козбунар. Виждал съм баба Василка два-три пъти, но нищо друго не знам.
Яне слушаше и картината му се изясняваше. Ето как Буря беше отишла до Диарбекир. Сигурно Кара Тозю го беше проследил и там, до мътните талази на река Тигър, когато срещна Буря, Кара Тозю също е бил някъде съвсем наблизо.
- А къде е Теофилакт? Събирала ли се е дружината на кауците?
- Не, войводо! Всеки се е свил в черупката си! Не знаем какво стана. Ти и Кара Тозю се запиляхте нанякъде, никой нищо не ни каза.
- Сега ти ще отидеш да кажеш на Теофилакт, че на Гергьовден ще се събираме на Велковата дупка. Да дойде!
- Сега е още тъмно, войводо, а и вали!
Токораз Memo
514
Ятаган и Меч
Яне погледна момчето. Макар че бяха на едни години, то изглеждаше по-малко от него. Животът в Диарбекир беше придал на Яне някакъв опушен вид и той се беше превърнал в твърд млад мъж.
Веднага разбра, че няма смисъл да се бърза, нито да изпраща Сотир в дъжда и в този мрак да си троши краката нагоре по баира.
- Добре тогава. Сега ще полегнем да си починем, че съм премръзнал, а когато премине дъждът, ще отидеш! Сега ми дай някакви сухи дрехи!
- Имам някакви останали от баща ми.
- Дай ги!
На Яне му направи впечатление, че Сотир върши всичко сам и чевръстата му майка не му помага.
- Къде е леля Станка, да не се е поболяла нещо или е отишла някъде?
- Така е, войводо, поболя се и умря, преди година време беше.
Яне свали каука си и се прекръсти. Сега разбра защо и Сотир не беше мръднал от Бачкьой, сигурно се беше грижил за болната си майка, а после е скърбял за нея. Колко много жени бяха умрели в този дом в последно време.
- Добра жена беше! - каза Яне.
- Добра жена беше! - съгласи се Сотир.
Дъждът и лошото време продължиха три дни и три нощи. Яне си почина добре и се стопли. А на втория ден, въпреки дъжда, отиде до Бачковския манастир, там се прекръсти пред иконата на Светата Майка Троеручица и се помоли. Поблагодари и на Свети Георги, който беше светец, бранещ воините от техния род, че го е отървал от зандана, че го е пазил и че отново е тук. След като произнесе каушката молитва, Яне се закле, че в памет и като благодарност за подкрепата и закрилата на светеца, някой ден, в родното си място, ще му издигне параклис. Параклис в чест на Свети Георги.