Кучето залая от пруста на човек, а след малко се чуха и стъпки по стълбите. Киро Джелебов се опомни, видя, че е оставил отворен прозореца и в стаята бе станало студено. Затвори прозореца, прибра Библията и се наведе да сложи дърва в печката. Така го завари стрина Танка, наведен над печката и неразсъблечен. Каза й, че е изпратил новогодишната телеграма на Марчо, на връщане се забавил в канцеларията на стопанството и сега влиза в къщи. Докато тя нареждаше леглото, похапна, пи една чаша вино и си легна. Когато стрина Танка прибра масата и си легна при него, той вече спеше или бе унесен и дрямка. Обзело го бе странно спокойствие, както бива след изнурително душевно напрежение. Спа дълбоко, а на сутринта се събуди малко по-късно от обикновено и отиде в стопанството. След голямата поледица през нощта виелицата се бе усилила и натрупала високи преспи сняг. Два дни прекара около оборите, в къщи се връщаше за обяд и за вечеря и след вечерята лягаше да спи. На третия ден, в неделя, напълни две бутилки от новото вино, взе малко свинско печено за мезе и към десет часа отиде в кръчмата. Въпреки виелицата всички собственици на лози пристигнаха един по един, насядаха и започнаха да опитват новите вина. След час, когато Иван Шибилев предложи на ловците да тръгнат на хайка за вълци, Киро Джелебов не се запита дали е благоразумно или не да се излизало при такова време в полето, стана ведно с другите ловци и отиде в къщи да си вземе пушката. Стрина Танка бе запалила фурната в приземната стая, работеше нещо там и не го усети. Той се качи горе, обу си още един чифт вълнени чорапи, взе пушката и патрондаша и тръгна да излиза, но се сети за нещо и се върна от вратата. Извади Библията от шкафчето, взе мастилото и както си беше с пушката на рамо, написа в полето на последния лист от семейния летопис. „Киро Джелебов уби Стоян Кралев на 24 декември 1965 година.“ Скъта Библията в шкафчето и излезе.