— Може би. Но аз казах, че е професионалист. Той не поема рискове. И убива по инстинкт… при това знае повече начини за убиване, отколкото ти можеш да си представиш, Лизи.
— Не, не започвай пак.
— Какво? — попита Магьосника.
— Това с „Лизи“. Казвам се Илайза.
О’Хара я погледна и се усмихна. Погледът му срещна нейния и след малко тя не издържа и отмести своя поглед. Е, помисли си тя, беше крайно време. Първият признак на реакция, откакто съм тук.
Тя ще ни забърка в неприятности, мислеше си О’Хара, тя самата е една голяма грижа и това се вижда толкова ясно от погледа в тези очи и от начина, по който е стиснала устни.
За Магьосника можеше да се каже точно обратното, той можеше да играе като Джеймс Бонд или като Лаурел и Харди, според ситуацията. А Жоли щеше да се занимава с други неща.
— Окей. Познавам Лавандър само по описание, а Монтего Бей не е толкова малък град. Ако се измъкне, ще имаме проблеми. Нека приемем, че аз и Майк ще поемем кораба и ще се опитаме да стигнем до него, преди да се е озовал на улицата. Илайза, ти отговаряш за аерогарата. Ако Хиндж се появи, остави го да действа свободно, защото ако скъсиш дистанцията и той те забележи… просто ще те убие. Помни, този човек обича пистолетите повече от хората. Ако имаш късмет, можеш да разбереш къде ще отиде.
— И какво да правя тогава? — запита тя.
О’Хара се замисли и после отговори:
— Няма да усложняваме нещата. Ще се обадиш в хотела. Къде ще отседнем? — обърна се той към Магьосника.
— „Халф Муун Бей Клъб“. Ще наемем три бунгала. Така ще влизаме и излизаме, без да минаваме през фоайето.
— Добре. Ще използваме телефонната централа. Ако видиш Хиндж и останеш с него, докато не спре някъде, обади се на рецепцията и остави съобщение за нас къде да те намерим.
— Ние сме двама — обясни Магьосника, — ще можем да проверяваме през пет-десет минути.
— Ами аз? — обади се с възмутен глас Жоли.
— Жоли, можем да се приближим към Хамелеона само по два начина. Единият е чрез Лавандър, другият е Данилов. Но Данилов се крие и ако наистина познава Хаити толкова добре, колкото изглежда, има вероятност той да се крие там.
— Това наистина е един халосен изстрел в тъмното, Франсис — поклати глава Магьосника.
— Нямам представа как иначе да започнем да го издирваме. Той се крие. Не е нелогично да опита Хаити. Ако е ключовата фигура за руснаците там, сигурно познава това място по-добре от тях. А има и приятели там. Жоли, мислиш ли, че би могъл да скриеш един български убиец с лице като зелка някъде в Хаити?
— Мосю, в Хаити аз бих могъл да скрия светложълт слон в престилка на зелени точки.
— Добре тогава, виж какво можеш да научиш за него. Каквото и да е.
— О, винаги съм си мечтал да играя ролята на инспектор Мегре. Ако кракът на този Данилов някога е стъпвал в Хаити, аз ще го науча, vite32!
11.
В девет сутринта кеят на компания „Кинг Лайн“ в Монтего Бей представляваше лудница. Още призори местните търговци бяха надошли, за да разпънат сергии, превръщайки кея в един макар и шумен, но все пак живописен пазар. Големият пътнически кораб беше акостирал, а мостчето за пасажери бе прехвърлено на брега. Самите пътници, облечени в бели костюми и памучни дрехи, нетърпеливо обикаляха из пазарчето, пазаряха се за цената на плетените кошници, сламените шапки, пощенските картички, кафето на зърна, миниатюрите от дърво и играчките. Суматохата се подсилваше от калипсо-оркестър, допринасящ за гълчавата, блъскайки върху стоманени варели в центъра на площадчето.
О’Хара и Магьосника чакаха на края на мостчето да слязат първите пасажери и се взираха за човека, когото познаваха само по бегло описание. Той трябваше да бъде нисък, слаб и ексцентричен — това бе цялата информация, с която разполагаха. Няколко пъти те спираха мъже, отговарящи макар и слабо на описанието.
— Вие ли сте мистър Тийч?
Досега отговорът бе поклащане на глава и забързано „Не“.
Само десет минути по-късно напливът на първите пасажери отмина и мостчето опустя. Стюардът се отдалечи от горния му край, заемайки се и с другите си задължения. О’Хара и Магьосника се качиха на борда. В суматохата никой не им обърна внимание. Бяха облечени спортно и спокойно минаха за пътуващи. Домакинът касиер се въртеше наблизо с дълъг списък в ръце. О’Хара реши да рискува.