Такова беше мнението му от професионална гледна точка. Но в личен план мислите му бяха ангажирани с други неща. Сега му се струваше по-симпатична, отколкото при кратката им среща в Япония, а когато изникна в Сейнт Луцифер, той беше твърде изненадан, за да й обърне сериозно внимание. Сега осъзнаваше каква изумителна жена бе тя. Дребният й ръст допълваше към чара й. Гъста гарвановочерна коса, късо подстригана, с кичури, които обгръщаха шията й; големи, някак изненадано гледащи очи, които я правеха още по-беззащитна заради ръста й; великолепен прав нос и малко нацупени устни, готови всеки миг да разцъфнат в най-ослепителната усмивка, която някога беше виждал.
Чудесна, умна и съблазнителна.
Безкрайно опасна.
Тя загуби увереността си за миг и отмести поглед от зелените му очи. Седна на ръба на леглото и се загледа в пода. О’Хара я потискаше — беше съумял да го постигне още от момента, когато се бяха срещнали. Справката за него, която беше прочела, му отдаваше заслуженото за много неща, включително способността му да провежда разследване. Но тя бе впечатлена и странно обезпокоена от неговото очевидно владеене на японската философия. В движенията му се забелязваше някаква плавна грациозност, която тя отдаваше на дългите тренировки в бойни изкуства. Все още ярко помнеше бързината, с която бе атакувал нападателя й в Япония. С абсолютна невъзмутимост. Дори ранен, той беше запазил невъзмутимостта си. Всъщност от него се излъчваше някакво обезпокояващо спокойствие. Ето, дори сега, той беше в състояние да приеме неизбежността на смъртта на Лавандър без чувство на вина и без съжаление. Но все пак, макар обяснението за това поведение, което бе прочела, да звучеше едва ли не мистично, резултатът можеше да се дължи и на годините втвърдяване. Може би О’Хара бе така добре екраниран, че той само изглеждаше мистичен.
Тя въздъхна и се обади:
— Не мога да свикна с мисълта, че ние може би сме причината за смъртта на Лавандър.
— Не, ние не сме причината. Но и не го спасихме. Има разлика, и тя е голяма.
— Не можем ли да направим нещо? Аз мога да разпозная колата му. Освен това тя беше наета, следователно той ще трябва да я върне и…
— Добрият ловец разбира кога ловът е приключил.
— Ето, започваш отново. Мистър Кимура разговаря с мен по този начин през цялото време. „Умният човек не обува чорапи“, как ти звучи това?
— Всъщност, звучи така: „Умният човек не обува чорапа си, докато слънцето не го благослови“.
— О-о, стига глупости. — Тя замлъкна за миг. — Бих искала още веднъж да видя онзи изверг. Никога по-рано не бях виждала в очите истински убиец.
— На теб май тези неща ти допадат, а?
— Какво ми допада?
— Да си по следите на голямата сензация. Между другото, как влезе в този бранш? Дявол да го вземе, след като си прочела досието ми, знаеш за мен всичко; дори кой номер бельо нося. А аз не знам нищо за теб.
Наистина, как се беше захванала с тази работа? Хм, май всичко започна с това, че беше топчеста.
Когато израстваше в Небраска, Илайза беше пълничка. Е, може би думата „пълничка“ бе леко изопачаване на нещата. Всъщност, тя беше нещо средно между пълничка и дебела. Големи бузи и гривни по крачетата — такава беше истината.
Живееха в Озон. Когато извадиш усмивката при споменаването на името, всичко, което оставаше, бе наклоненият терен. И скука, скука, скука. Единствената статуя в града беше на Калвин Кулидж37, махнал навремето с ръка към града от опашката на преминаващ влак. Това беше Озон, Небраска.
Баща й беше собственик на магазин и бе един мил, търпелив християнин. Доста сдържан, от онези хора, за които потупването по главата е нещо като прегръдка. Алуин Гън бе умрял, смятайки, че „Плейбой“ се чете само от перверзните. И това през 1977 година.
Когато беше на три години, майка й умря при катастрофа с колата след пазар в Омаха. Пътуването било толкова безинтересно, че заспала на волана. Алуин нае жена, която да се грижи за дома — вдовица германка, чийто съпруг беше починал след падане от трактор — и се захвана с бизнеса си, сякаш нищо не се бе случило. Така и не се ожени повторно. Такива ненужни усилия.
Пълничките деца са много сладки. Докато не станат на шест годинки. Едно дебело дванайсетгодишно момиче не може да се нарече сладко. Илайза не навлезе в пубертета, тя изтрополи с дебелите си крачета в него.
Една от причините Илайза Гън да е дебела беше, че ако живееш в Озон, нямаш никакви основания да си като щека. Просто нямаше какво да се прави, освен да се четат книги, да се яде и да се забременява. Много от приятелките на Илайза забременяха. Илайза четеше и ядеше. Една от многото добродетели на Алуин Гън бе, че обичаше книгите. Когато бе наближил моментът Илайза да отвори първата си книга, Алуин донесе вкъщи половин дузина детски книжки от библиотеката. А когато Илайза навърши десет, тя се захвана със секцията книги за възрастни.