Трибуквени думи: Cpl, Xca…
Компютърът поспря.
На екрана излезе ново съобщение:
Очаквам допълнителни команди…
— Окей — каза Магьосника, — в този момент можем да поспестим на Изи малко време. Понеже няма повтарящи се две буквени комбинации, ще опитаме две- и трибуквените думи, окей? При това изречението би било действително необикновено, ако се окаже, че започва с And42 или завършва с the, нали? Дотук, надявам се, всичко е ясно? От друга страна, доста вероятно е изречението да започва с The. Тогава ще наредим на Изи да замести буквите на базата на допускането, че Ср1 = The.
Той въведе командата SUB43 THE/CPL и на екрана веднага се появи първоначалното изречение, последвано от ново, в което заместванията бяха вече направени:
Cpl Zbwqn Mfclbngcmwngx Ygnj Xca
The Zbwqn Mftebngtmwngx Ygnj Xta
— Нека сега видим какво се получава, ако разглеждаме само новите букви. — Той набра командата LIST SUB ONLY44 и натисна клавиша за въвеждане.
Машината разпечата следното:
The---- — iite---t---- — --- — -t-
— И какво следва от тук нататък? — поинтересува се O’Xapa.
— Засега само ще запомня постигнатото. След това ще се занимая със следващото изречение, на което се спра. Става дума за процес на проби и грешки наистина, но Изи върши цялата проклета работа, и го прави много бързо. Така че, ще замествам едни букви с други, докато не получа една или две думи, които да имат смисъл. Ще разгадая този шифър, Моряко.
— Е, дръж ни в течение — въздъхна O’Xapa. — Ще ми бъде интересно да видя как се развиват нещата с течение на годините.
Но Илайза се заинтересува. Тя беше работила с текстообработващи програми и имаше някаква представа от компютри програми.
— Може и да се справи — каза тя оптимистично.
Магьосника се наведе напред с блясък в очите и размърда скритите си в ръкавици пръсти пред лицето.
— Ако имаме късмет, може да се натъкнем на нещо като списък на клиентите, например.
— Трябва ни нещо, с което да се захванем — каза О’Хара. — Точно в момента въртим на празен ход.
— Не бъди толкова скептичен — обади се Илайза, — в крайна сметка това е единственият ни шанс.
— Не съвсем, mam’selle et messieurs!
На прага на вратата стоеше Жоли, а в устата му беше лъснала цяла клавиатура от ослепително бели зъби.
— Нали ви казвах, че мога да скрия жълт слон в Хаити. Au contaire, там от мен не може да бъде скрита и бълха. Намерих онзи, който може така ловко да се изплъзва.
— Данилов? — извика О’Хара.
— Oui. Естествено.
— В Хаити?
Малкият човек кимна важно.
— И предлагам вие двамата да действате бързо.
— Двамата? Аз не съм ли включена в това? — обади се Илайза.
— Опасявам се, Илайза, че не можеш да участваш в тази експедиция. Този път двамата с теб трябва да се държим по-настрани.
— Защо? — осведоми се тя възмутено.
— Аз, защото не мога да се върна в Хаити. Ти, защото мястото, където се крие Данилов, е само за мъже.
— Само за мъже ли? Той, какво, да не е в асоциацията на младите християни на Порт-о-Пренс?
— Не. Но е в манастир.
— Манастир? — озадачи ce O’Xapa.
— Oui. Наблизо до Кап Хаитиен. La Montagne des Yeux Vides45. Уговорих се c един приятел да ви посрещне на аерогарата. Той ще ви заведе до мястото и ще има грижата да ви вкара.
— Кога? — попита Магьосника.
— Колкото е възможно по-скоро. Ще бъде най-добре, ако сте там, преди да се стъмни. Сега е едва… — и той погледна златния часовник, който блестеше на китката му — … дванайсет и трийсет. Ако тръгнете към три часа, ще бъдете в Кап Хаитиен около четири и половина и в Les Yeux Vides преди залез.
— И отново на път — каза Магьосника. — Хауи ще помисли, че сме потеглили на запад със самолета му.
— Ще открия пилота — предложи Илайза. — Да се надяваме, че не е излязъл в морето на риболов или нещо подобно — и тя изтича от стаята.
— Жоли — попита О’Хара, — как успя да намериш Данилов толкова бързо? Най-добрите агенти на Хамелеона вероятно са по следите му от месеци.
— Жоли просто познава всички в Хаити — обясни Магьосника. — Дори да не може да си позволи да се върне там, той е в състояние да упражни сериозен натиск по телефона.
— Как го намери, Жоли? — попита отново О’Хара.