— Проклятие! Защо чак сега издадоха тази заповед?
— Японците пробиха при Капис късно снощи. Дотогава се отбранявахме съвсем прилично, като се има предвид, че по суша ни превъзхождат петдесет към един и още повече след като вече цял месец не са ни подкрепили по море или от въздуха.
— Може и да си прав. Вероятно са разбрали, че няма да можем да устоим дълго.
— „Дълго“! По дяволите, това е въпрос само на няколко часа. Ако заминете по-бързо, поне няма да се безпокоим за наш висш офицер.
— Ще събера хората веднага — каза Хукър. — Може би флотата ще дойде тук по-рано.
— А момчето?
— То идва с мен, разбира се.
Докато отпиваха от кафето, съставиха списъка на ключовите офицери в полка.
— Ще оставя Ърл Кейлър с теб — каза Хукър. — Той е чудесен офицер, но е с най-сносен японски от всички в базата. Може да ви се наложи да имате подръка преводач през следващите няколко… месеца. Но искам сержант Фини. Нуждая се от поне един истински боец.
Когато оформиха списъка, Хукър извика един войник и му нареди да събере офицерите на кея. Погледна отново часовника си. Шест и двайсет и пет. Разнесе се грохотът на поредното близо попадение на снаряд и земята под краката им се разтресе.
Хукър се задържа за миг на прага и после протегна ръка.
— Бих искал да си с мен, Джес — каза той.
Господи, боже мой, помисли си Гарви, старецът май се просълзи.
— Ще се върнеш и ще ме отведеш — усмихна се Гарви.
Неочаквано и за себе си, Хукър прегърна жилавия дребен полковник.
— Можеш отсега да заложиш пенсията си, че ще се върна. — Гласът му издайнически потрепери от мъка и гняв, а после извади старата си звезда на бригаден генерал и я забоде на яката на Гарви. — Знам от колко време очакваш това — прошепна той. — Съжалявам, че не стана при по-други обстоятелства. Ще се върна за теб, Джес.
— Ще те чакам.
Хукър се отдалечи със стегната походка към щаба и мина през развалините на старата постройка. Листове хартия, папки и натрошено стъкло покриваха пода. Вратите висяха избити на пантите и дим на слоеве нахлуваше през зейналите дупки на прозорците, а после се издигаше и събираше под тавана като валма мръсен памук.
Той постоя няколко секунди сред безпорядъка на бившия си кабинет, после рязко се обърна и се отправи към кея.
Две моторници с рев навлизаха през пролива, придържайки се близо до бреговата линия. Моряците на палубата наблюдаваха с бинокли ужасяващата битка на полуострова пред тях.
— Божичко — обади се един от тях, — шибаните японци са навсякъде! Сякаш гледам мравуняк.
Капитан Лиймън поддържаше радиовръзка с командира на другата моторница Питър Коукли — лейтенант от Бостън, завършил Военноморската академия в Анаполис само преди две години. Коукли беше смел червенокос младеж и гледаше на цялата каша като Джон Уейн.
— Помнете заповедта, лейтенант — бе му казал Лиймън само преди час. — Ще се приближим до Бастин с крайна предпазливост. В никакъв случай, повтарям, в никакъв случай не започвайте сражение с врага под какъвто и да е предлог. Просто… минете покрай тях.
Лиймън наблюдаваше трите японски кораба през бинокъла.
— Те са на не повече от десет мили от кея на Бастин — каза той.
Коукли също наблюдаваше.
— Толкова са лесни, Ал — обади се той. — Кръстосвачът ще бъде между нас и разрушителите. Бихме могли да ги…
— Отново ли трябва да повтарям, лейтенант? Мисията ни е да вземем ВИП48-овете от Бастин.
— Ние сме просто болногледачки, ето това е — каза с горчивина Коукли.
— Ако изгаряте от желание да горите в ада, скоро ще имате шанса за това. Но не днес.
— Все едно че сме шибано такси — изръмжа Коукли.
— Лейтенант, искате ли да се изправите пред военен съд?
— Е, хайде…
— Няма да обръщаме внимание на надморските съдове. Ясно ли е това, лейтенант?
— Да, сър.
— Питам, напълно ясно ли е?
— Да, сър.
— Тогава да си свършим работата.
Двата разрушителя и кръстосвача се намираха на около миля пред тях и концентрираха огъня си върху тесния полуостров. Постоянният тътен на оръдията им се засилваше.
— Окей, аз ще мина първи. Останете близо до брега. Убедете се, че съм успял и тръгнете едва тогава.
— Разбрах — извика Коукли и остави слушалката на радиотелефона. Насочи моторницата към брега, изтегли се малко назад и остана в близост до дърветата.
48
VIP — често използвано съкращение Very Important Person — „много важна особа“ (англ.). — Бел.пр.