— Това е всичко, с което разполагам до утре.
— Добре де — сви рамене Магьосника. — Поне отговаря на обстановката.
— Ъ-ъ… какво прави онази мечка? — поинтересува се Илайза.
— Имате предвид онази с шапката?
— Не виждам тук друга.
— Какво да ви кажа? — обясни Крафт Американ с извинителна нотка. — Мечката върви заедно с бара. Онзи тип, който притежаваше мястото преди мен, е малко побъркан на тема патриотизъм. Но мечката е само едно от нещата. Още не сте били в клозета. Като седнеш на седалката и се пуска запис на „Бог да благослови Америка“. Както и да е, човекът искаше да продаде. Предложи ми аз да купя мястото. Единственото условие беше мечката да остане. И, ха-ха-ха, да остане с шапката. И тоалетната с развяващия се национален флаг — абе, всичко.
— Има ли име?
— Казва се Хари С. Труман.
— И често ли къса дрехите от гърба на хората? — попита Магьосника, който изглеждаше все още раздразнен.
— Всичко е свързано с пианото. Щях да ви предупредя, но не ви видях, когато седнахте да свирите. Проблемът, който имаме с Хари С., е, че побеснява, когато чуе фалшиви музикални ноти. Заболяват го ушите или нещо друго. А това пиано не е акордирано от не знам кога. И единственият начин да бъде успокоен Хари С., когато изпадне в подобно състояние, е да му се изсвири с уста „Флаг, обсипан със звезди“50.
— Познавате ли някой на име Ред Бриджис? — попита Илайза.
— Дали го познавам? Дявол да го вземе, та аз дори не мога да преброя нощите, когато съм го изнасял оттук. Ред беше един от постоянните посетители. Обичаше Хари С., направо бяха неразделни приятели. Ред седеше ей там, разказваше на проклетата мечка за неприятностите си и никога не разговаряше с другите. Обикновено говореше за чинията.
— Каква чиния? — не разбра Илайза.
— Ами, огромна, може би колкото половин стадион. Такава.
— И какво може да направи човек с нея? Да покани хиляда приятели на обяд? — обади се Магьосника, очаквайки някой да се засмее на шегата му.
Крафт Американ наистина се изсмя.
— А-а, това беше добре — каза той.
Хари С. се оригна, опъна устни назад и се усмихна на всички едновременно.
— Всъщност това е някакъв апарат за подводни екологически изследвания.
— И защо е толкова голям? — осведоми се Илайза.
— Не знам със сигурност, окей? Това е нещо като убежище. Чувал съм, че на борда на чинията имало място за дванайсет-петнайсет души. И обзаведени апартаменти, сякаш някой ще живее там долу. Конструирана е от онзи грък, дето движи целия подводен бизнес.
— Николас Кагинакис? — подсказа Илайза.
— Той. Само че и той умря. Беше тук за известно време, след това се върнал в Гърция и един ден хвърлил топа.
— А с какво се занимаваше Бриджис, преди да се захване със строежа на тази чиния? — продължи да пита Илайза.
— О, беше като побъркан на тема спасителни операции. Купи към… петнайсет или шестнайсет стари кораба модел „Либърти“ от времето на Втората световна война. Големи и грозни, но можеха да поберат много. Занимава се с тях известно време, ремонтира ги, реконструира ги и им монтира резервоари.
— И защо?
— Ред мислеше, че ще може да ги свърже заедно и да ги използва вместо петролни танкери. Захващаше се с много неща. Но тези кораби бяха нещо уникално, имаха резервоари за баласт като при подводниците.
— Резервоари за баласт ли? — не разбра Магьосника.
— Да, мисля, че по този начин искаше да бъде сигурен в плаваемостта им, независимо дали са пълни или празни.
Хари С. хвана празната халба между лапите си и заудря с нея по бара. Крафт Американ слезе от столчето и му наля бира.
— Какво мислиш? — прошепна Магьосника на Илайза.
— Не беше ли споменал Данилов нещо за някакъв човек, когото убил в Гърция?
Магьосника кимна.
Крафт Американ се върна с нова пиня колада и нова бира.
— Та, за тази чиния, знаете ли къде я откараха? — попита Магьосника.
— Не.
— И Ред Бриджис умря, преди да завърши работата си.
— Да. На стария Ред беше почнало да му писва. Проектът се оказа по-голям, отколкото си го бе представял. Нали разбирате, Ред си беше стар пират, той беше врял и кипял в спасителни операции по море. Обичаше да търси останки от катастрофи. Ако можеше да направи състояние, като измъкне на повърхността някой потънал кораб със съкровище на борда, това щеше да го направи по-щастлив от прасе в калта… извинете ме за френския, лейди. Но да реконструира стари корита в танкери и да строи някаква подводна летяща чиния… не, това не беше за него. Определено не беше за него. Не искаше да става голям бизнесмен.