Грубер започваше да става неспокоен.
— Ти къде отиваш? — осведоми се той.
— Когато свършиш, Суджи ще ти покаже изход. Ще те чакам там — завърши Кей и излезе.
Малкият кучи син, помисли Грубер, вероятно се връща да догледа шоуто.
Грубер се съблече, окачи грижливо дрехите си в шкафчето, обви кобура на пистолета в хавлиена кърпа и го прибра. Тялото му беше стегнато, кожата опъната, а отстрани на ребрата се виждаха два кръгли белега — белези от куршуми 38 калибър — едно постоянно припомняне, че някога, в едно друго време и на едно друго място, той беше проявил опасно безразсъдство.
Погледна образа си в огледалото за няколко секунди. Мислите му скачаха като в електронна игра от арената горе към жената в другия край на банята, от която се очакваше да го отведе до Хамелеона.
Той помисли, извади беретата 28 калибър от кобура, обърна я на дланта си, провери пълнителя и пъхна оръжието в кърпата, с която се беше препасал. Метна втора хавлиена кърпа през раменете си и я нагласи да пада така, че да скрива пистолета. След това влезе в парната баня.
Попадна сякаш в облак. Никога преди не бе виждал толкова гъста пара. Грубер опипом намери път покрай стената към пейките и седна. По тялото му започваха да се стичат струйки пот и да попиват в кърпата на пояса. Той извади беретата и я положи на пейката до себе си.
Помещението беше по-голямо, отколкото Грубер очакваше. Различаваше с труд стените през парата, защото лампите по тях сякаш увеличаваха непрозрачността на мъглата.
Господи, помисли той, тук сигурно има сто и двайсет градуса12. Ще остана две-три минути и после се махам.
Той свали кърпата от раменете си, потопи я във ведрото с топящ се лед на пода до стената и избърса лицето си с нея.
Трепна от неочакван шум на изливаща се вода, последван незабавно от острото изсъскване на пара. Шумът идваше от другия край на стаята. Някой току-що бе дръпнал шнурчето, за да пусне вода върху жаравата, която очевидно се намираше някъде там.
Мъглата около него се завъртя и стана още по-гъста.
Някаква врата отдясно се отвори и шумно се затвори.
Той се протегна към беретата. Беше неспокоен и слепоочията му продължаваха да пулсират още от самото начало на шоуто в арената горе.
Парата в единия край на стаята като че ли се разчисти, и за миг той зърна фигурата на мъж, който го гледаше.
Гледката го стресна. Той рязко се изправи, разтревожен. В същия миг парата отново скри фигурата. Грубер взе беретата в ръка, стана и направи няколко предпазливи крачки по хлъзгавия под към фигурата. Едър ли беше или дребен? Слаб или дебел? Грубер не беше сигурен.
Той по-скоро почувства, без да вижда в действителност фигурата. Тя се материализира за миг, дръпна кърпата му и изчезна. Беретата издрънча на пода. Грубер остана прав и гол. Някъде в дъното на стомаха му започна да се заражда паника. Той подгъна колене и бавно се наведе към пистолета, взирайки се в уплътняващата се мъгла.
Ново изсъскване на парата в другия край на стаята. Това отклони вниманието му за миг. Ударът с крак се появи от никъде — една рязка и разтърсваща болка, изскочила от мъглата! И нищо повече!
Не успя да види кой го ритна, нито го чу да се приближава. Но зърна петата да се забива странично в ребрата му, усети как те изпукват и нещо вътре се разкъсва. Краката му загубиха опора, той падна настрани, плъзна се по плочките на пода и се заби в стената.
Всичките му фино настроени системи загубиха контрол за миг. После той се превъртя, игнорирайки парещата болка в ребрата, бързо се изправи на колене и размахвайки пистолета към невидимата цел стана и опря гръб на стената.
Не му беше дадено време да оцени ситуацията.
Вторият удар беше с пръстите на краката, които, твърди като ледени висулки, се появиха изневиделица, забиха се дълбоко в диафрагмата му и го тласнаха към стената. Той се задави, изпусна въздуха от гърдите си и усети гаден привкус нейде дълбоко в гърлото.
Прегъна се надве, хвана се с ръце през стомаха, но продължи да стиска беретата в потната си ръка. После се извъртя от стената, търсейки спасение в парата.
В момента, в който понечи да се изправи, зърна за миг нещо — някакъв дух, който се материализира за достатъчно дълго — колкото да раздроби дясната страна на челюстта му, преди отново да бъде погълнат от мъглата.
Болката с писък се стрелна по нервните му пътища и нахлу в мозъка. Този път той изкрещя, но, падайки, успя да вдигне беретата и да стреля веднъж. Ехото на изстрела кухо се разнесе из помещението.