Постара се да вложи усмивка в гласа си и отговори:
— Мистър Хауи? Хал Мууни е на телефона.
— Мистър Мууни, знам, че бихте искали да ме поразите с някое вуду заклинание за обаждането ми точно в този момент, но искам да ми отделите пет минути от времето си. А след това ще ви дам възможност да се върнете към непосредствената си работа.
— Пет минути, сър? Добре, питайте.
— Искам пет минути за Илайза Гън. Сумирайте накратко впечатленията си. Ще ви засека времето.
— Сега ли? Да не пускате хронометъра в този момент? — засмя се Мууни, макар да знаеше, че Хауи вероятно стои на другия край на линията тъкмо с хронометър в ръката.
— Пускам го.
Мууни погледна лениво стенния часовник над вратата на офиса си, помисли няколко секунди и започна:
— Една от най-добрите репортерки, която някога съм познавал. Използва всички подръчни средства, според изискванията на момента. Може да замайва с чар, ако целта изисква някой да бъде замаян; може да стане сериозна, ако се налага да бъде сериозна; забавна, ако трябва да е забавна; съчувствена, безчувствена или по-подла от кобра, страдаща от сливици, ако е необходимо. Важното е, че винаги постига своето. Тя е като Джо Намат в първата му година с отбора на „Джетс“. Всяко нейно хвърляне е печелившо.
Първото, което ми идва наум, е случаят с кривогледия тигър. Тя нарича това усет. Аз обаче го наричам инстинкт, чист инстинкт, без който репортерът е като танцьор със счупен крак. Работата е там, че ми трябваше известно време в началото, за да го усетя. Известно време мислех, че е просто готина и малко ала-бала. Пусках я на по-леки теми. Но историята с тигъра ме смая. Останалите канали гледаха на нея като на пикантерия. Искам да кажа, как, по дяволите, все пак човек може да се отнесе към историята на един тигър на име Бетси Рос, на който предстои да му оправят очите с операция? Всички разбраха от бюлетините на агенциите, че тигърът трябва да влезе в операционната и научиха мнението на доктора за операцията. И толкова. Но не и тя. Тя се вкопчва в историята. Дори аз й казах да зареже проклетата зоологическа градина. Онзи ден в града имаше маса събития, които изискваха някой да реагира бързо.
„Имам предчувствие“, каза ми тя.
„Какво искаш да кажеш?“ недоумявах аз.
„Не знаеш ли какво е предчувствие, за бога?“, каза тя.
Чувствах се като хахав. Стои пред мен момиче на двайсет и две, пет фута, деветдесет и осем фунта и ме пита дали знам какво е предчувствие, пита мен, който съм в бизнеса… колко бяха, двайсет години? Едва ли не откакто се е родила.
„Виж какво, казвам й аз, около мен ври и кипи, аз съм главният редактор на новините, така че вземай си задника и се измитай…“ Дявол да го вземе, дори не помня къде й казах да се маха.
Но нали все пак тя е при мен само от два, да кажем, три месеца, а преди това е работила на рецепцията не знам къде, и аз съм експертът, а тя е обикновен чирак; та кой е боса, питам, и какво всъщност може да знае тя, така ли е?
Само че не е така.
„Нещо не ми харесват тези задници“ каза тя и ми говори сякаш е печена, а аз я питам: „Какви задници“ и тя ми отговаря: „Ветеринарите“, а аз й казвам: „Не бяха ли повикали трима лекари, експерти по тигрите?“ и тя ми доверява: „Пет пари не давам, дори да е най-големият експерт, защото в погледа му има нещо странно. Вярвай ми“.
„Вярвай ми!“
Мен ме чакат „Новините в шест“ точно след три часа, а тя иска да блокира снимачен екип с камера, себе си и микробус, при това в ден, пълен с горещи събития, защото спецът по тигрите имал нещо странно в погледа!
Решавам малко да се пошегувам. Казвам й: „Погледът му едва ли е по-странен от погледа на тигъра, ха-ха-ха“, а тя се нервира и започва да ми дърдори за този тигър, колко ценен бил, защото бил бял на черни ивици, вместо да е жълт и как след операцията щял да стане дори още по-ценен и тогава зоологическата градина щяла да издои за него маса пари от някой арабски крал, а на всичко отгоре и ветеринарят щял да се нагуши с голям хонорар.
Тигър, моля ви се.
„Я се измитай оттук“, казвам й аз, а тя ми казва, кълна се, че го каза: „Глупости!“. И ми прекъсва. И не само това, ами оставя слушалката незакачена, а на мен наистина ми кипва и започвам да диктувам паметна записка, за да й съдера задника после и изведнъж в пет и трийсет тя нахлува през вратата с новината, че тигърът умрял на масата, че онзи спец се бил осрал грандиозно и че хората от зоологическата градина се щурат навсякъде, та появява се тя, хванала онзи страшен доктор за топките със запис, на който се опитва да се измъкне, обяснявайки защо тигърът умрял, че те само искали да му коригират зрението, а на всичко отгоре в радиус от двайсет мили няма кьорав репортер и докато се усетя, хората на Кронкайт13 надигат врява и настояват да излъчат събитието за нацията и изведнъж на нас ни се обаждат повече хора, отколкото когато и да е било, за бога.
13
Крупна фигура в американската телевизия, водещ и коментатор на централни емисии, интервюирал видни политици. — Бел.пр.