— Джони я дължи на мен — наведе се Хауи през масата и намигна.
Поднесена беше закуската и когато стюардът се върна в камбуза, Хауи продължи:
— Познавате ли един джентълмен на име Ентъни Върджил Фалмаут?
— Не знаех, че второто му име е Върджил — засмя се О’Хара. — В това има известна ирония.
— В какъв смисъл?
— Ами, Върджил16 е бил поет. Тони Фалмаут е убиец. Двамата някак не се връзват.
— Убиец, казвате?
— Един от най-добрите.
— И знаете това със сигурност?
Настана пауза. О’Хара изгледа Хауи през масата и накрая кратко отговори:
— Да.
— Разбирам. А доверявате ли му се?
— На Фалмаут ли? Защо?
— Повярвайте ми, имам сериозни основания да се интересувам, лейтенант. Отчитам факта, че може би лоялността ви в миналото…
О’Хара погледна писмото, после свали поглед върху чинията си, разбутвайки ястието разсеяно с вилицата.
— В бизнеса, с който се занимава Фалмаут, няма такова нещо като лоялност — обясни той накрая. — Мисля, че се доверявам на Тони толкова, колкото на останалите в Играта.
— Играта?
— Играта на разузнаване.
— Гледате на него като на игра, така ли?
— Така се нарича. Играта, с главно „И“. Когато си в нея е Играта. А той е затънал до гуша в нея. Той е британски агент. МИ6 — Сикрет Сървис на Нейно Величество.
— Вече не е — отговори Хауи.
Той се пресегна и подаде писмото с величествен жест на О’Хара.
— Добре — обади се О’Хара. — Чудех се кога ще стигнем до това.
Писмото беше адресирано до Чарлс Гордън Хауи, Ескуайър, WCGH17, „Канал 6“, Бостън, Масачузетс. В долния десен ъгъл под адреса пишеше: „Лично“. Виждаше се, че пликът е бил запечатан със син восък. Нямаше марка.
— Фалмаут винаги е имал склонност към драматизиране — изкоментира О’Хара.
Хауи отново се наклони през масата и с палав блясък в очите попита през смях:
— Наричали ли сте го някога Фоулмаут18? Винаги се сещам, когато чуя името му.
О’Хара продължи да изследва писмото. Отговори, без да вдига поглед:
— Не мисля, че някой някога го е изричал на глас. Би било малко безразсъдно да оскърбиш една от най-ефективните машини за убиване на два крака.
— О-о! — Хауи се облегна обратно, но след миг добави: — Звучи ми сякаш говорим за Били Хлапето19.
— В сравнение с Тони Фалмаут Били Хлапето изглежда като малкия лорд Фаунтлерой20.
— О? — Нова пауза. — И въпреки това, вие сте склонен да му се доверите?
— Склонен съм да му се доверя дотолкова, доколкото бих се доверил на когото и да е друг в Играта, а това съвсем не означава, че му се доверявам. Думата „доверие“ не е особено ценена в Играта. Доверието се купува, продава, разменя, изобщо с него се търгува.
— Но въпреки това, точно Фалмаут ми даде необходимото, за да сваля онзи, когото наричате Зимния от гърба ви — отбеляза Хауи.
— Значи иска нещо.
— Мислите ли, че това е единствената причина?
— Знам, че е така. Вижте какво, Тони веднъж ми спаси живота. Без някакви специални съображения. Но си купи кредит с това.
— И според вас сега иска нещо в замяна?
— Е, тогава постъпката му се дължеше просто на моментно хрумване. Ако ситуацията се повтори — примерно, утре — той спокойно може да отплува с гребна лодка за Бомбай и да ми изпрати прощална телеграма, като пристигне там.
— Циничен сте, сър. Абсолютно циничен.
— Наистина абсолютно — съгласи се О’Хара. — Играта представлява един затворен свят — най-мръсния от всички светове. Всичко е лъжа. Ефективността ви зависи от това колко добре можете да лъжете. Някои може и да го наричат насочване в погрешна посока или да му сложат друг бюрократичен етикет, но става дума именно за лъжа. В Играта, честният човек е мъртъв човек.
— Затова ли излязохте от нея?
— Образно казано, излязох, защото каишката, на която ме държаха, започна опасно да се скъсява. Но не ме разбирайте неправилно, мистър Хауи, аз все още имам приятели там. Само че те не са от онзи тип, с който ще пожелаете да вдигнете наздравица пред камината.
— По-конкретно, сър.
— Просто техните ценности са по-различни.
— Все още не разбирам.
17
Име на частен телевизионен канал, образувано от английските инициали на Хауи. — Бел.пр.
19
От Billy the Kid (англ.) — американски бандит, наричан „Хлапето“, защото е извършил първото си убийство на 12-годишна възраст, действал в края на миналия век. — Бел.пр.