— Казах „не“, дявол да го вземе. Не! — стовари юмрук О’Хара върху солидната дъбова маса с такъв гняв, че ледът в чашите издрънча.
— Лейтенант, вие сте журналист. От каквото и да се страхувате, проблемът ви няма да се разреши с отглеждане на кучета в Япония. Нито пък с отклоняването на един шанс, за който всеки уважаващ себе си журналист би извършил убийство. — Хауи отпи от чая с водка и каза, усмихвайки се: — Хиляда и петстотин. Плюс разноските. Това прави седемдесет и пет хиляди за годината. И премия от сто хиляди, когато донесете историята.
— Много бързо правите преценки, мистър Хауи. Ние току-що се запознахме.
Хауи взе писмото и го погледна.
— Аз бях сигурен във вас още преди да изпратя Гън да ви намери. Това не е Играта, лейтенант. Аз ви вярвам.
— Но аз дори не съм сигурен, че ще имам усета да преценя какво ви се предлага. Не мога да си представя каква може да бъде историята, която заслужава четвърт милион.
— Ами, ако Дълбокото Гърло22 беше дошла при мен с Уотъргейт и ми предложеше историята за половин милион, щях да я купя просто така — и той щракна с пръсти. — Това дава ли ви някаква представа?
О’Хара се обърна и се подпря на стената на корпуса. Първите капки на дъжда започваха да падат със сила по палубата.
— Ех, майната му — въздъхна той.
Хауи изви вежди.
— Това означава ли, че проявявате интерес?
— Нали съм ви длъжник за това, че ме свалихте от куката на Добс.
— В никакъв случай. Направих това просто така и не искам да се чувствате обвързан.
Но не и Тони. Той познаваше Фалмаут. Той беше неутрализирал Зимния и О’Хара беше в дълг пред него. И към Хауи, макар той да отказваше.
— Шиката га наи — прошепна той.
— Моля?
— Стара японска поговорка — поясни О’Хара.
— И какво означава?
— Свободно преведено „Ще ти влезе, ако го направиш, ще ти влезе и ако не го направиш“.
— Вижте, сър, в моите намерения наистина не влизаше да…
Но О’Хара не го слушаше. Той беше взел решението.
— Шест дни — каза той тихо. — Първи април е след шест дни.
— Човек може да отиде навсякъде по света за шест дни — подчерта тихо Хауи.
О’Хара замълча за няколко секунди.
— Окей, мистър Хауи. Ще сключа сделка с вас. Ще се срещна с Фалмаут и ще видя какво предлага. Но дори ако информацията му струва двеста и петдесет хиляди, искам да разполагам с възможността да си замина и да оставя някой друг да свърши мръсната работа.
Хауи примигна два пъти с черните си очи. После протегна менгемето на десницата си.
— Дадено. Ето ръката ми. — Те стиснаха ръце. И после той добави: — Синко, ти си прекалено добър репортер, за да изоставиш една история, която може да струва четвърт милион.
— Мога, ако става дума да се върна обратно в мръсотията.
— Ти си репортер, момчето ми, а не някакъв проклет шпионин.
— Наричайте го както искате, но след като ще се занимавам пак с Тони и Магьосника, това означава, че съм обратно в Играта независимо дали ми харесва.
— Знаеш ли как да намериш този Магьосник?
— О, мога да намеря Магьосника — усмихна се О’Хара.
— И той ли е агент?
— Магьосника ли? — изсмя се гръмко О’Хара. — О, да. Той е последният от големите шпиони.
7.
7.1
Синьо-зелените води на Карибите блестяха под него като скъпоценен камък, свил се в ръката на бога. Самолетът „Лиър“ грациозно се наклони в безоблачното небе и започна да се спуска към остров Сейнт Луцифер. Коралови рифове, скрили се дълбоко в кристалночистото море, се стрелнаха под крилете му. Сейнт Луцифер се беше сгушил пред тях — малко островче, с характерния си единствен, покрит със зеленина връх на планина. Дългата пет хиляди фута самолетна писта, опънала се в покрайнините на главния град Бон Тер, ги привикваше като дълъг, костелив пръст.
От десет хиляди фута височина гледката напомняше за онзи райски кът, запечатал се в съзнанието му — едно плодородно и непокварено от цивилизацията убежище, скрито между Гваделупа и Мартиника. Макар все още да беше френски доминьон, островът имаше свой губернатор и полиция от шест души. Но докато самолетът се спускаше, О’Хара забеляза мрачните белези на настъпващата цивилизация.
Две години по-рано, когато О’Хара за последен път бе в Сейнт Луцифер, тук имаше един-единствен хотел, който привличаше бивши журналисти, рибари, чужденци, пияници, които всъщност бяха обикновени наемници. Дори туристическите бюра игнорираха острова, намирайки го прекалено скучен, за да бъде препоръчан някому. По тази причина той се беше превърнал в кръстовище за странстващи агенти на разузнавателните служби, отговарящи за карибския сектор, болшинството от които съставляваха измета на съответните ведомства: алкохолици, неудачници, оперативни работници в залеза на кариерата си, хора, които повече не можеха да издържат — всички те, изпратени в този слънчев Сибир, където прекарваха времето си във взаимно шпиониране. Когато се случеше нещо заслужаващо внимание, тук пристигаха титулярите. Но рутинната разузнавателна дейност беше оставена на неудачниците.
22
Героиня от нашумял американски порнографски филм („Deep Throat“), който навремето е бил забранен за прожектиране в САЩ. — Бел.пр.