— Чудесно е.
Фалмаут извади малката кутийка и я отвори. Вътре се намираше духало за стрелички, приличащо на пура; четири стрелички, малка бутилка с прозрачна течност, някакъв електрически инструмент, не по-дълъг от инч, който изглеждаше като бушон за рейс, два бутона и два тунера за УКВ, които бяха не по-големи от визитна картичка.
— Я-я, виж — проточи Хиндж и стана от креслото. — Обикновено си ги правя сам. Никога преди не съм виждал купени в магазин.
— Това тук вероятно е по-точно от домашно направения вариант — каза Фалмаут. Той извади пурата, нагласи една от стреличките в единния й край и се обърна към лампиона. После духна силно в духалото. Стреличката изсвистя във въздуха и се заби в абажура.
— Действа съвсем точно от седем-осем фута разстояние — поясни той и допълни, — с малко практика.
— И какво използваме? — попита Хиндж, посочвайки бутилката.
— Натриев динитрат.
— Добър избор.
— Ако се улучи артерия или кръвоносен съд, лицето губи съзнание след около пет секунди. При попадение в нерв, моментално настъпва парализа.
— Аз се целя в гърлото. Ето тук — и Хиндж почука мястото под адамовата си ябълка. — Шансът да се улучи нерв е най-голям. Ако пропуснеш, то сънната артерия е съвсем наблизо. Обичам да се целя в нерва. Пет секунди могат да бъдат безкрайно дълго време, ако попаднеш на някой бик.
— Съгласен съм.
— Добре, как ще действаме?
— Ако информацията, с която разполагаме, е точна, бил си два пъти в компанията на похитители при операции с размяна.
— Да, сър.
— Предлагам отново да поемеш тази роля, а аз ще съм сянката.
— Вариантът ми изглежда печеливш — обади се Хиндж. После усмихнато допълни: — Наистина го очаквам с нетърпение, човече. Искам да кажа, очаквам с нетърпение да работя заедно с теб. Това е като да съм партньор на Уайът Ърп27, господи — и той се изсмя.
— Много съм поласкан — каза Фалмаут.
Отношението на Хиндж към него го притесняваше. Изглеждаше му непрофесионално, макар че Хиндж вероятно си знаеше работата. По дяволите, Куил не би избрал Хиндж, ако не беше първокласен професионалист. Отпусни се, Фалмаут.
— Има още някои неща — продължи Фалмаут. — Колата ти е микробус „Буик“. На нея има монтирана подслушвателна уредба с радиопредавател. Сигналът се лови до една миля. Очакваме да ни се обадят към два часа и да ни дадат указания. Очакват да се появиш сам в кола на компанията, макар да се съгласиха Гомес да те кара.
— О, съгласни са, разбира се.
— Рафсалуди ще те посрещнат на мястото, където ти наредят да отидеш. По мое мнение те ще нападнат колата някъде по пътя и ще те отвлекат по начина, по който са отвлекли Лавандър. Аз ще те следвам с друга кола и с най-добрия шофьор на Южна Америка.
— А аз?
— Ще се погрижим и за теб. Разполагам с анален предавател. Малко е неудобен, но е много ефикасен и няма да го намерят с обикновено претърсване. Не се притеснявай, старче, ние ще направим всичко възможно да не те изпуснем от поглед.
— Няма ли да имам микрофон? Бих могъл да ти дам някои ценни указания.
— Всъщност това е малко рисковано. Не се притеснявай, ние ще чуваме всичко, което кажеш в буика. Ако те отвлекат, ще разчитаме на предавателите и на визуалното наблюдение.
— Добре. Кажи ми нещо за Гомес.
— Рафаел Гомес. Роден в Маракаибо. Спокоен тип. На трийсет и една. Ерген. Навърта се с шапка в ръка около големите босове в рафинерията и е от онези, по които жените полудяват. Не е гений; напуснал гимназията преди две години, не представлява физическа заплаха и не мога да си го представя като един от лидерите на групата. Работи за „Сън Ойл“ от две години. Говори развален английски.
— Звучи добре.
— Направо е прекрасно. Разполагаме с два часа до тръгване, приятелю. Нека повторим нещата един-два пъти. Може би ще ни помогне да избегнем изненадите.
Алжирската размяна е почти абсолютно сигурна. Почти, защото никога не може да се изключи човешкият фактор, а с него и неочакваното. Размяната е замислена като логическо упражнение с основен мотив страха и е крайно ефикасна срещу неполитически терористи — алчните, готови да рискуват главите си за пари, но нежелаещи да умрат за тях. Те могат да бъдат изплашени. Фанатиците са съвсем друга категория. Опасни и непредсказуеми. Те биха могли да направят всичко без никакво предупреждение. За тях смъртта е акт на героична жертвоготовност, а това от своя страна е част от идеологическата обработка. Фалмаут знаеше, че в конкретния случай терористите са жадни за пари и точка. Зад отвличането на Лавандър не стояха никакви политически мотиви. Не бяха последователи на някаква идея с плам в очите. Обикновена алчност. Всичко го потвърждаваше.