— Как? Какво искаш да кажеш?
— Трябва да те изтегля от разследването, Хънтър. Знаеш правилника. Мат и Дойл ще поемат случая. Искам да им кажеш всичко, което знаеш.
— Майната му на правилника, капитане! Това са глупости…
— Знаеш, че не мога да позволя да продължиш разследването. По някаква причина убиецът те преследва. Обажда ти се по телефона. Говори ти на малко име. Играе си с теб. Още малко и ще седнете да си пиете бирата заедно. Изглежда, че вече те познава твърде добре.
— Именно. Ако ме изтеглиш от разследването, може още повече да се вбеси. Един дявол знае какво ще направи тогава.
— Един дявол знае какво ще направи сега, Хънтър. Нямаме никаква информация за него, много добре знаеш. От три години водим това разследване и нямаме никакви следи. Може би сега имаме нужда от два свежи мозъка.
— Имаме нужда да продължа оттам, докъдето съм стигнал. С Карлос бяхме на следа, която ще ни заведе при убиеца.
— Чудесно. Ще разкажеш за тази следа на Мат и Дойл.
— Това е мое разследване, мое и на Карлос.
— Сътресение ли имаш? Да не би тази експлозия да ти е размътила мозъка? Нека да те върна към действителността — сопна се Болтър. — Карлос лежи в интензивното отделение почти в кома. Той беше разпънат на кръст, Хънтър. Имаше венец от бодлива тел. Скоро няма да може да държи химикалка, камо ли пистолет. Ти си психолог, сигурно знаеш какви травми ще трябва да преодолее, преди да се върне на работа, ако изобщо се върне. Това беше първото му разследване.
— Мислиш ли, че не знам, капитане?
— В момента нямаш партньор. Нямам кого другиго да ти дам, а дори да имах… нямаше да го направя.
— Какво се случва, по дяволите, капитане?
— Виж какво, Хънтър. Знаеш, че се доверявам на интуицията ти. През всички тези години, през които си работил в отдела, тя нито веднъж не ти е изневерявала. Ти имаш нещо като шесто чувство за тези неща, но сега не мога да те защитя.
— Какво искаш да кажеш?
— Началниците ме притискат, от кмета до главния комисар. Искат отговори, а аз не мога да им ги дам. Сега те командват парада и аз нямам думата. Нещата са извън контрол. Вече говорят, че ще извикат на помощ ФБР. Истински късмет ще е, ако си запазя работата.
Робърт потърка лицето си с две ръце.
— Ако ме извадиш от разследването, ще направиш голяма грешка.
— Е, няма да е първата в това разследване, нали?
Вратата се отвори и дребната тъмнокоса сестра влезе.
— Господа, това е болница, не стадион. — Обърна се към Робърт: — Може би пак трябва да ви приспя.
— Няма да стане — възкликна той и скочи на крака. — Къде са ми дрехите?
— Трябва да останете под наблюдение поне двайсет и четири часа — възрази сестрата и се приближи.
— Тая няма да стане, сладурано. Дръпни се и ми покажи къде са ми дрехите.
Тя погледна капитан Болтър, като се надяваше на подкрепа, но не я получи. Колебливо посочи малък гардероб отдясно на вратата.
— Там са.
— Аз ще се оправя с него — каза Болтър, като махна към вратата. Изчака, докато раздразнената сестра излезе. — Вземи си почивка, Хънтър.
— Какво?
— Трябва да си починеш. Искам да си вземеш отпуск, след като запознаеш Мат и Дойл с материалите по случая.
— Отстраняваш ли ме?
— Не, само искам да си вземеш отпуск.
— Това разследване има нужда от мен, капитане.
— Разследването има нужда да запознаеш с него двама нови детективи и да излезеш във ваканция. Това не е молба, Хънтър. Вземи си отпуск, влез във форма и забрави за този случай. Ти стори всичко, което можеше. След като се върнеш, ще поговорим какво ще правиш по-нататък. — Болтър спря на вратата. — На твое място бих послушал сестрата. Може би не е зле да останеш и през нощта тук.
— И това ли е заповед? — попита Робърт, като подигравателно козирува на началника си.
— Не, само съвет. Но се тревожа.
— За какво?
— За теб. Убиецът е нападнал Гарсия, сега ти си на ред.
— Ако искаше да ме убие, вече да съм мъртъв.
— Може би иска да те убие сега, което вероятно е причината за експлозивите в стаята. Може да му е омръзнало от игрички и сега да иска да те ликвидира.
— Да заповяда — предизвикателно заяви Робърт.
— О, да. Ти си човекът, който не се бои от смъртта, коравото ченге.
Робърт сведе очи.
— Ти не си супергерой, Хънтър. Какво ще направиш, ако убиецът е решил да те ликвидира тази нощ? Някакво тайно оръжие ли ще извадиш?