След като си тръгна от работа, той се качи в луксозния си джип „Мерцедес“ М-класа, пусна новините по радиото и потегли към малкия апартамент под наем в Бел Гардънс. Беше намерил апартамента по интернет и се спазари директно със собственика, за да избегне посредническите агенции. В замяна на неговото мълчание Джордж се съгласи да му плати в брой — наемът за цяла година в аванс.
Двете копия на договора за наем и разписката за получената сума бяха единствените документи за сделката. Нищо, което да може да се проследи. Дори името му в договора беше фалшиво — Уейн Роджърс. Джордж не поемаше абсолютно никакъв риск. Нямаше начин да го свържат с апартамента.
Жилището се намираше на много тиха улица в покрайнините на Бел Гардънс и това идеално уреждаше Джордж. Означаваше, че по-малко хора ще го виждат да влиза и излиза, подземният гараж на сградата му осигуряваше скривалище от любопитни погледи.
Едностайният апартамент не беше голям, но бе подходящ за ролята си. Нямаше луксозно обзавеждане. От вратата се влизаше направо в малък хол с бели стени. Почти в средата на помещението с лице към една празна стена бе поставен триместен черен кожен диван. Нямаше телевизор, нямаше картини, нямаше килим. Всъщност, освен дивана единствената друга мебел в хола бе поставката за списания. Кухнята беше малка и много чиста. Печката бе чисто нова, неизползвана. В хладилника имаше само дванайсет бири, няколко шоколада и кутия портокалов сок. Апартаментът не беше за живеене.
Спалнята бе свързана с банята и се намираше в дъното на къс коридор. Вътре точно срещу вратата беше разположено екстравагантно двойно легло с помпозна табла от ковано желязо. Отляво стоеше гардероб с огледала на вратите. Лампите имаха копче за регулиране на светлината, което Джордж обичаше да нарича „ключ за лунна светлина“. Това беше най-важната стая в апартамента.
Джордж затвори вратата след себе си, остави куфарчето си до дивана и влезе в кухнята. Взе една бира от хладилника, отвори я и се върна в хола. Бирата беше леденостудена и му донесе облекчение след горещия ден. Той изпи половината бутилка, после се настани на дивана и извади втория си мобилен телефон от куфарчето. Много малко хора знаеха този номер и жена му не беше сред тях. Джордж отпи още една глътка студена бира, преди да прочете последното текстово съобщение:
Ще дойда около 9,15. Нямам търпение да те видя.
Съобщението не беше подписано, но нямаше нужда. Джордж, или Уейн, както още го познаваха, знаеше много добре от кого е — от Рафаел.
Беше се запознал с високия пуерториканец чрез една агенция за жигола преди година. Отначало връзката им беше чисто професионална, но скоро прерасна в забранена връзка. Джордж знаеше, че Рафаел е влюбен в него, но макар че чувствата му към пуерториканеца също бяха силни, той все още не беше готов да ги нарече любов.
Погледна часовника си — осем без десет. До идването на любовника му имаше около час. Той допи бирата и реши да си вземе душ.
Докато водата масажираше умореното му тяло, Джордж изпита чувство за вина. Обичаше Катрин и харесваше да се люби с нея в редките случаи, когато тя му позволеше. Може би ако бяха останали в Алабама, нещата щяха да се развият по друг начин, но Лос Анджелис му бе предложил нещо ново. В съвременното общество много хора приемаха двойната сексуалност като нещо нормално. Но не и Катрин.
Катрин Слейтър, по баща Харис, бе родена в Тиодор, Алабама. Родителите й бяха изключително религиозни и я бяха възпитали строго. Тя ходеше редовно на черква, понякога по пет-шест пъти седмично. Надменна и мнителна, твърдо смяташе, че преди брака не трябва да има секс, но дори и след това той не биваше да се използва като инструмент за получаване на плътско удоволствие.
С Джордж се запознаха като първокурсници в юридическия факултет на Щатския университет на Алабама. И двамата бяха пълни отличници, затова приятелството им бързо прерасна в невъзможна безполова връзка. Заслепен от огромното си желание да бъде с нея, Джордж поиска ръката й месец след дипломирането им.
Скоро след сватбата им той бе поканен на работа в една известна адвокатска кантора в Лос Анджелис — „Тейл и Джош“.
В очите на Катрин Ел Ей беше порочен, престъпен град, управляван от похотта, наркотиците и алчността, но след две седмици спорове и обещания все пак прие, че предложението за работа на Джордж е твърде добро, за да откаже.