Изобщо не я притесняваше това, че преместването я Лос Анджелис не вземаше предвид нейните възможности за професионално развитие. Катрин не ламтеше за кариера. Родителите й я бяха възпитали да бъде добра съпруга, да се грижи за дома, децата и мъжа си и тя искаше да се занимава точно с това. Пък и мислеше, че на Джордж няма да му хареса в Лос Анджелис и след година-две той ще се умори от „ярките светлини на големия град“. Жестоко грешеше.
След като спечели второто си дело в новата адвокатска кантора, Джордж бе поканен от клиента си на частно парти да отпразнуват победата.
— Недей да водиш жена си — предупреди го той. — Така ще бъде по-забавно, ако разбираш какво искам да кажа.
Мистериозната покана заинтригува Джордж. Той се оправда пред Катрин с обичайното „ще работя до късно“ и отиде сам на партито в луксозно имение в Бевърли Хилс. Онова, което видя, завинаги промени живота му.
Единствената среща на Джордж с порноиндустрията се бе състояла в гимназията. Един негов приятел се беше докопал до стара видеокасета и няколко порносписания през уикенда, докато родителите му ги нямаше. Джордж никога нямаше да забрави този филм, но сега не гледаше кино, не гледаше актьори. За една вечер той бе посветен в садомазохизма, груповия секс, сексуалното робство, „златния душ“; неща, които дори не беше сънувал. Откри свят, за който не беше подозирал, че съществува извън порнографските книги и филми. Разкрепостен секс, безплатни наркотици — място, където всичките ти фантазии се сбъдват, където можеш да освободиш и най-мрачните си сексуални желания, без да те е срам. Там, в екипираното за всякакви полови извращения подземие на луксозното имение, Джордж за първи път опита секс с друг мъж и страшно му хареса. След това не можеше да се насити на новооткрития подмолен начин на живот. Обожаваше оргиите, хората, които срещаше, тайнствеността.
Джордж бавно се избърса и уви кърпата около кръста си. Очакването да види отново Рафаел го възбуди. Отиде в кухнята, взе още една бира и погледна часовника на стената — 8:45, малко оставаше. Той се подвоуми дали да се облече, но щеше да бъде по-вълнуващо да посрещне любовника си само по кърпа.
И двамата обичаха ролевите игри в секса и Джордж вече бе измислил сценария за тази нощ. В спалнята той отвори гардероба, който беше пълен с всевъзможни секс играчки: камшици, вериги, въжета, топки за запушване на устата, кожени каиши, белезници, всичко, което може да роди въображението.
Внимателно избра играчките, които му трябваха за сценария, и ги остави на леглото. Възбудата му започваше да личи през кърпата. На вратата се почука. Той погледна часовника си — 8:53. „Подранил е — помисли си Джордж. — Сигурно и той е нетърпелив, колкото мен“.
Със самодоволна усмивка на уста отиде при вратата и отвори.
— Кой сте вие?
Усмивката му се смени с тревожно изражение.
Вместо отговор получи удар в корема, силен и точно прицелен. Сви се от болка, въздухът му излезе, в изцъклените му очи се изписа ужас. Докато се опитваше да си поеме дъх, отстъпи крачка назад, но това не го спаси от втория удар. Този път ритник между краката. Джордж падна назад и кърпата се свлече на пода. Искаше да каже нещо, да се съпротивлява, но нямаше сила.
Нападателят спокойно затвори вратата на апартамента и се приближи до сгърченото тяло на адвоката. Джордж не разбираше какво става. Изхриптя, не можеше да диша, изведнъж видя спринцовката и сърцето му прескочи. С бързо движение нападателят заби иглата във врата му и изведнъж болката изчезна, съпротивата секна. Настъпи тъмнина.
17.
Крис Мелроуз работеше в Окръжната лаборатория по съдебна медицина от три години. Още от дете харесваше смъртта, всичко мъртво. Първоначално бе възнамерявал да стане криминалист, но заради лоши оценки не успя да влезе в университета. Затова първата му работа беше като момче за всичко в моргата. Задълженията му включваха уреждане на погребения, облицовка на ковчези, подготвяне на телата, но това не беше достатъчно. Крис искаше живота, за който винаги си беше мечтал. Искаше напоените с кръв парцали, масите от неръждаема стомана, задушливата и опияняваща миризма на смърт. Искаше да работи с трупове в сурово състояние, преди да бъдат измити и подготвени за погребението. След като кандидатства за почти всички нисши служби в окръжната морга, той най-после получи работа като лабораторен разносвач. Новите му задължения включваха почистване на секционните зали, местене на труповете в и от хладилните камери, поддръжка на инструментите готови за използване. Патоанатомите в отдела по съдебна медицина не бяха виждали някой да върши толкова съвестно работата си. Крис се ползваше с благоволението на всички. Онова, което обичаше най-много, бе да гледа аутопсиите. Никой от патолозите нямаше нищо против. Нощната смяна на Крис беше от 19,30 до 7,30 часа. Той обичаше да прави първата си почивка малко преди полунощ, да запали цигара и да хапне набързо банан и сандвич с фъстъчено масло и мед.