Крис се усмихна лукаво.
— Добре, от коя дата искаш да проверя?
— Пробвай от петък.
Крис инстинктивно погледна часовника си.
— Това трябва да е… 1 юни, нали?
— Да, точно така.
— Добре.
Крис въведе информацията в компютъра и след по-малко от пет секунди резултатът се появи на монитора.
— Да, имаме шестнайсет съвпадения. Можеш ли да ми кажеш име?
— Да. Джени Фарнбъро, но не съм сигурен, че ще излезе.
Крис бързо прегледа списъка.
— Да, прав си. Няма я.
— Някакви неидентифицирани женски трупове?
Крис отново погледна списъка.
— Да, има четири.
— Хайде да ги проверим.
Крис натисна няколко пъти мишката и отпечата четирите имена.
— Добре, да погледнем — обяви и тръгна към хладилната камера.
Спряха пред врата с надпис С11, първият номер от списъка. Малко повече от пет минути бяха достатъчни, за да проверят и четирите неидентифицирани тела. Джени Фарнбъро не беше сред тях.
— Това ли са всички трупове? Има ли друга хладилна камера? — попита Кълан.
— Да, има още една в подземието, но аз нямам достъп до нея.
— Как така? Защо?
— Това е зона с ограничен достъп.
— Защо в моргата има зона с ограничен достъп?
Крис с готовност даде обяснение за нещо, неизвестно на един лосанджелиски детектив:
— Някои трупове могат да бъдат опасни: радиация, отрови, силно заразни болести — такива неща. В тези случаи аутопсията се прави в зоната с ограничен достъп лично от главния патоанатом.
— Знаеш ли дали в момента там има труп?
— Доктор Уинстън прави аутопсия до късно снощи. След това не качиха тялото тук и съм почти сигурен, че все още е долу.
— Иначе би трябвало да го качат в кошера, нали?
— Какъв кошер? — намръщи се Крис.
— Тази стая… хладилникът — обясни леко раздразнено Кълан.
— Не, онази секционна има собствено хладилно помещение. Тялото може да остане там неограничено време — обясни Крис, засилвайки раздразнението на детектива.
— Сигурен ли си, че не можеш да ме вкараш там?
— Няма как. Само доктор Уинстън има ключ и винаги го носи със себе си.
— Няма ли друг начин да се влезе?
— Не. Вратата е с аларма и на стената има камера. Ако не си поканен, не можеш да влезеш.
— Колко трупа има там сега?
— Само един, доколкото знам.
— Имаш ли снимка на тялото или други документи на компютъра?
— Не. Доктор Уинстън пази всичко свързано с тези случаи в района с ограничен достъп. Дори не ги добавят към общия архив, докато той не даде разрешение. Но дори да имах снимка на тялото, едва ли щеше да ти е от полза.
— Защо?
— Ами според слуховете трупът е неузнаваем. Казват, че нямал лице.
— Какво? Сериозно?
— Така чух.
— Обезглавен?
— Не знам. Просто чух, че трупът няма лице. Може да е отнесено от изстрел с ловна пушка. Случва се — добави Крис, като поклати глава.
Марк Кълан се замисли за момент. Вероятността единственият труп в района с ограничен достъп да е на Джени Фарнбъро беше нищожна. Нямаше смисъл да се задълбочава.
— Благодаря, Крис. Би ли ми направил една услуга? Гледай за трупове, отговарящи на описанието, което ти дадох. Ако излезе нещо, обади ми се. Важно е.
Кълан даде на Крис една от визитните си картички.
Крис я погледна за момент.
— Дадено. Всичко за родната полиция.
— Хайде, аз ще тръгвам. Трябва да слезеш с мен заради шифъра на ключалката.
Излязоха от хладилната камера и се върнаха мълчаливо при задния вход. Кълан съблече гащеризона, докато Крис въвеждаше шифъра. Детективът беше доволен, че отново излиза на открито.
Седна в колата си и запали цигара. В Лос Анджелис имаше още две морги — една в Санта Кларита и една в Уест Ланкастър, но той не беше сигурен, че си струва да си губи времето с тях. Допуши цигарата и реши, че е направил всичко, което беше по силите му, за да намери Джени Фанрбъро. Така или иначе, тя беше просто една проститутка. На другата сутрин щеше да се обади на Джером и да му каже. Сега имаше по-важни занимания.
18.
Булевард „Сънсет“ е една от най-известните улици на Лос Анджелис, но най-прочут е участъкът между Холивуд и Бевърли Хилс, наречен „Сънсет Стрип“. На „Стрип“ се намират много луксозни рок клубове, ресторанти, бутици и нощни локали. Още от седемдесетте години това е „мястото, което човек задължително трябва да види в Ел Ей“. Всяка вечер „Стрип“ се озарява от ярки неонови лъчи и движението почти спира, когато многобройни коли излязат на претъпкания от хора булевард. За знаменитости и хора, мечтаещи за звездна слава, за туристи, зяпачи и наркопласьори „Сънсет Стрип“ определено е мястото, което човек трябва да посети, ако търси силни изживявания в Града на ангелите.