— Припомни ми пак с кого трябва да се видим този път — попита Карлос, когато Робърт паркира на Хилдейл Авеню, на една пресечка от „Стрип“.
— С една отрепка, която се подвизава под името Джей-Джей.
Робърт слезе и взе якето си от задната седалка.
Хуан Хименес, известен повече като Джей-Джей, беше дребен сводник, въртящ бизнеса си около булевард „Сънсет“. Имаше пет момичета и ги експлоатираше жестоко. Държеше ги зависими от някой силен наркотик. Джей-Джей беше жесток човек и от време на време някое от момичетата постъпваше в болница с драскотини, синини, дори някоя счупена кост. „Спънах се и паднах“, бе обичайното съмнително обяснение. Джей-Джей беше арестуван няколко пъти, но никое от момичетата нямаше смелостта да го съди. Най-силното му оръжие беше страхът. „Само да гъкнеш, ще те заколя“.
— Как може да ни помогне? — попита Карлос.
— Той познава тези улици и момичетата, които работят по тях, по-добре от всеки друг. Ако жертвата е била проститутка, може да ни каже. Е, ще се наложи да включим известно „убеждение“.
Двамата детективи тръгнаха по „Сънсет Стрип“ през тълпата от хора, блъскащи се пред баровете и клубовете.
Карлос се заоглежда като хлапе в магазин за играчки.
— Къде отиваме?
— Ето там.
Робърт посочи цветния надпис над вратата на „Сънсет“ 9015. Бар „Рейнбоу“ е любимо заведение на много рокаджии още от седемдесетте години и не се бе променил много оттогава. Стените бяха украсени със златни плочи, китари, снимки и автографи на различни състави и музиканти. От колоните кънтеше музика, а барът и масите бяха заети от дългокоси мъже и полуголи изрусени жени.
— Този Джей-Джей да не е рокаджия? — изненада се Карлос.
— Колкото и да не е за вярване.
— Мислех, че е кубинец или някъде от Южна Америка.
— От Пуерто Рико е.
— Тия типове не си ли падат по салса или меренге?
— Джей-Джей е изключение.
Карлос се огледа — макар че стояха встрани от тълпата, никой не им обръщаше внимание.
— Виждаш ли го някъде?
Робърт бързо огледа масите и бара.
— Още не, но това е любимото му заведение. Ще се появи. Да го почакаме.
Поръча си портокалов сок, а Карлос — диетична кока-кола.
— Между другото, ако си гладен, правят страшни пържоли — отбеляза Робърт, като вдигна чашата си.
— Често ли идваш тук? — малко презрително попита Карлос.
— Бил съм няколко пъти.
— Брей! „Хайдаут“ в Санта Моника, „Рейнбоу“ на „Сънсет Стрип“… ти си бил голям купонджия.
Робърт не коментира, а съсредоточи вниманието си към входа. Не беше виждал Джей-Джей от близо пет години, но високият, много хилав мургав пуерториканец с черни очи като мъниста, невъзможно големи уши и криви зъби нямаше как да се сбърка.
Към бара се приближи висока блондинка с тесни кожени панталони и изрязано боди с надпис РОК КУЧКА на гърдите и се настани отдясно на Робърт.
Поръча си „Бавно и дълго чукане“ и му се усмихна предизвикателно. Робърт също се усмихна и за момент погледът му спря върху гърдите й.
— Харесват ли ти? — попита тя с прелъстителен глас.
— Ъмм… какво да ми харесва? — престори се на глупав Робърт.
Тя сведе очи към гърдите си, които изглеждаха така, сякаш щяха да се пръснат.
— Циците ми, глупчо. Видях те да ги зяпаш.
— Хванаха те — изсмя се Карлос.
„Няма какво да се правя на засрамен“ — помисли си Робърт.
— Ами… добре изглеждат.
— Чисто нови са — гордо обяви жената.
Барманът донесе коктейла й и без да отмества очи от Робърт, тя лапна сламката с червените си устни и бавно започна да смуче.
— Това хубаво ли е? — попита детективът.
— Бавното чукане винаги е хубаво — отвърна тя, като отново смукна и се присламчи по-близо до него. — Може би мога да ти покажа някои неща — прошепна в ухото му и погали с пръст ръката му.
Всичко стана много бързо. Джей-Джей влезе, видя Робърт и моментално изскочи навън, тичайки като играч за точка, която може да спечели на отбора му националната купа по американски футбол. Робърт нямаше време да предупреди партньора си, чието внимание бе изцяло погълнато от новите гърди на блондинката. Трябваше да действа мълниеносно. След секунди по-възрастният детектив вече гонеше Джей-Джей по булеварда. Тичаше бързо въпреки масивното си и мускулесто тяло, но сводникът беше по-слаб, по-лек и пъргав като мишка. Робърт реши първо да опита с метода на убеждението.