— Преди пет-десет минути са ви докарали спешен случай. Трябва да разберем къде е — каза нетърпеливо Робърт, когато се приближи до едрата жена.
— Това е спешно отделение, сладур, всичките ни случаи са спешни — отвърна тя с нежен глас с много изразен южняшки акцент.
— Жертва на престъпление, от Грифит Парк, на трийсетина години, покрит с мехури — нервно изстреля Робърт.
Тя извади чиста хартиена кърпичка от голяма кутия, избърса потта от челото си и най-после погледна детективите с черните си очи. Явно усети нетърпението на Робърт и бързо прегледа няколко документа на бюрото.
— Да, докараха го преди малко. — Замълча, за да си поеме дъх. — Доколкото си спомням… МПП.
— Какво?
— Мъртъв при приемането — обясни тя.
— Знам какво означава МПП. Сигурна ли сте? — попита Карлос.
— Не сто процента, но доктор Филипс прие пациента. Той ще ви каже със сигурност.
— Къде можем да го намерим?
Сестрата се изправи и огледа помещението.
— Ето го там… Доктор Филипс! — извика и помаха с ръка.
Един нисък, плешив мъж погледна към тях. На врата му висеше стетоскоп, бялата му престилка изглеждаше стара и намачкана, а ако се съди по тъмните кръгове около очите му, не беше спал най-малко от трийсет и шест часа. Лекарят разговаряше с друг мъж, когото Робърт веднага разпозна като един от санитарите, който бяха извадили жертвата от колата в Грифит Парк.
Детективите пресрещнаха двамата медици още преди да дойдат до бюрото, и бързо се представиха.
— Жертвата от парка къде е? Какво е станало? — попита Робърт.
Санитарят сведе очи към пода. Лекарят премести погледа си от Робърт към Карлос и обратно няколко пъти. След това каза:
— Не е издържал. Изключили са сирените пет минути преди болницата. МПП — мъртъв при приемането.
— Знаем какво означава — сопна се Робърт.
Настъпи кратко мълчание, което бе нарушено от Карлос:
— Мамка му! Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е вярно.
— Съжалявам — виновно измънка санитарят. — Опитахме всичко. Той не можеше да диша. Давеше се в собствената си кръв. Канехме се да направим спешна трахеотомия, но преди да успеем…
Лекарят продължи:
— Когато линейката пристигна в болницата, вече нищо не можеше да се направи. Беше обявен за мъртъв в три и осемнайсет.
— Каква е причината за смъртта?
Доктор Филипс се изсмя мрачно:
— Тялото току-що пристигна. Можете сам да си изберете: задушаване, спиране на сърцето, общ срив на всички органи, вътрешен кръвоизлив. Каквото и да кажа, ще е налучкване. Трябва да изчакате официалния доклад от аутопсията, за да разберете.
От високоговорителя обявиха нещо и лекарят замълча, докато свършат. После добави:
— В момента тялото е в изолатора.
— В изолатора ли? Защо? — загрижено попита Карлос.
— Не сте ли го видели? Покрито е с мехури и язви.
— Да, видяхме го. Мислехме, че са следи от изгаряне или нещо такова.
Доктор Филипс поклати глава:
— Без допълнителни изследвания не мога да ви кажа от какво са, но със сигурност не са от изгаряне.
— Определено не са — добави санитарят.
— Вирусно ли е? — попита Робърт.
Лекарят го погледна любопитно:
— Да, така изглежда. Инфекция.
— Инфекция ли? — изненада се Карлос. — Сигурно има някаква грешка, докторе. Човекът е жертва на убийство.
— Убийство ли? — Филипс го погледна с недоумение. — Тези мехури не са причинени от човек. Собственото му тяло ги е образувало като реакция срещу нещо. Болест или алергия. Повярвайте ми, този човек е умрял от някаква ужасна инфекция.
Робърт вече се беше досетил какво е направил убиецът. Беше заразил жертвата с някакъв смъртоносен вирус. Но от кучешкото надбягване беше минал само един ден — как можеше заразата да се разпространи толкова бързо? Каква беше тази болест, която убиваше човек за един ден? За да разбере какво е станало, отново трябваше да разчита на доктор Уинстън.
— Ако наистина става дума за болест, трябва да установим каква и дали е заразна. — Лекарят погледна санитаря. — Точно за това си говорехме. Кой е имал пряк контакт с мъртвия? Някой от вас двамата…
— Не — отговориха в един глас детективите.