На Карлос никак не му беше до гатанки.
Патологът избърса очите си с опакото на дланта си. Седна на един стол и опря лакътя си върху бюрото.
— Първият препарат, който видяхте, е стрептококус пиогенес, пръчковидна бактерия, която, попаднала в човешкото тяло, отделя токсични вещества. Един от тези токсини причинява червен вятър.
— Този човек не е умрял от червен вятър, докторе. Симптомите са други.
— Имай търпение, Робърт.
Робърт вдигна примиренчески ръце.
— Друг токсин, който може да бъде отделен от бактерията, причинява некротичен фасциит.
— Какво е това? — попита Карлос.
— Адска болест — каза Робърт и челото му се набърчи тревожно. — Гниене на месото.
— Да, така е известна — потвърди доктор Уинстън.
— Чакайте, чакайте — възкликна Карлос, като вдигна ръце. — Правилно ли чух? Гниене на месото ли казахте?
Патологът кимна, но преди да успее да каже нещо, Робърт започна да обяснява:
— Названието е доста разпространено. Това е рядка болест, която засяга кожата и лежащите под нея тъкани. Токсините на бактерията разрушават кожата и мускулите. Отстрани изглежда, че нещо разяжда жертвата отвътре.
Карлос потрепери и се отдръпна от микроскопа.
— Откъде знаеш?
— Чета много — отвърна Робърт, като сви рамене.
— Много добре, Робърт — усмихна се Уинстън, преди да продължи с обясненията. — Инфекцията започва със симптоми като от обикновен грип, но бързо се получава силно главоболие, спадане на кръвното налягане и тахикардия. После върху кожата започват да се появяват изключително болезнени, големи мехури, пълни със слуз, като от тежко изгаряне. Жертвата изпада в токсичен шок, като периодично губи съзнание. Състоянието й се влошава изключително бързо и накрая… смърт.
Карлос и Робърт погледнаха трупа. Всички мехури се бяха спукали и отдолу се виждаха засъхнали грапави язви.
— През 2004 г. все по-често започна да се появява рядка, но още по-сериозна форма на болестта и повечето случаи бяха тук, в Калифорния. При тях се оказа, че причинителят е изключително устойчив щам на стафилококус ауреус.
— Това беше вторият препарат, който видяхме, зелените топчета, нали?
Патологът кимна.
— Спомням си тази история — каза Робърт. — Не следях много случая, само четох нещо във вестниците.
Доктор Уинстън се изправи и отиде при масата за аутопсии. Карлос и Робърт го проследиха с поглед.
— Бактериите се размножават с мълниеносна бързина. За няколко часа удвояват броя си. Колкото повече бактерии има, толкова повече токсини отделят и толкова по-бърза и мъчителна е смъртта.
— Може ли да се лекува? — попита Карлос.
— Да, ако се хване навреме, но това рядко се случва поради бързото разпространение на бактериите.
— Как се заразява човек? Как бактерията прониква в тялото?
— Интересното е, че тези бактерии често се срещат върху кожата или в носа на здрави хора.
Карлос стисна носа си с две ръце, сякаш искаше да се изсекне. Робърт се разсмя.
— Това е неактивен стадий — усмихна се патологът. — Бактерията обаче, лесно може да зарази отворени рани върху кожата. Дори в болниците понякога инфектира недобре почистени хирургически разрези.
— Ох, много успокояващо — измърмори Карлос.
— Некротичният фасциит е една от най-бързо развиващите се инфекции. Обикновено от първоначалните симптоми до смъртта на заразения минават три до пет дни. В случая с тази жертва, сигурно вече сте се досетили, убиецът е инжектирал стафилококус ауреус.
В стаята настъпи мрачно мълчание. Какво още щеше да измисли този изрод?
— Надбягването с кучета беше само преди два дни. Как може болестта да се е развила толкова бързо? — поклати глава Карлос.
Уинстън се намръщи:
— Какво надбягване?
Карлос махна пренебрежително:
— Много дълго за обяснение, докторе.
— Както и да е, бактериите се размножават много бързо и колкото по-голям е броят им, толкова по-големи са пораженията. На жертвата й е било инжектирано огромно количество, и то директно в кръвта. Смъртта е настъпила след десет до дванайсет часа. — Патологът се приближи до табличката с органите. — Трийсет и пет процента от черния дроб и бъбреците са унищожени. Има сериозни поражения на сърцето, червата и хранопровода. Това обяснява защо е плюл кръв. Когато сте го намерили, вече е имал тежки вътрешни кръвоизливи. Това вероятно е била последната битка на организма му със смъртта.