Выбрать главу

— Ето там.

Дуейн посочи кутията за хляб на плота.

Мартин бързо взе две филии. С нож, който намери в умивалника, намаза върху тях огромно количество фъстъчено масло и сладко.

— По дяволите, човече, по-внимателно със сладкото — изкиска се Дуейн. — Какво си взел, хашиш?

— Нямам представа. Глътнах две хапчета, които бяха на нощното шкафче — избоботи Мартин с пълна уста. По брадата му потече сладко.

— Омаял си се май.

— Да, по дяволите. Ами ти?

— Не, човече, аз съм на ангелски прах. Не съм мигнал, откакто сме дошли. Още кипя от енергия.

— Кога дойдохме? — объркано попита Мартин.

— Мамка му, човече, наистина яко си се приспал. В петък вечерта — през смях отговори Дуейн.

— А сега кой ден е?

Дуейн се разсмя още по-силно:

— Неделя сутринта.

— Проклятие, не си спал от две нощи и един ден.

— Да, по дяволите!

Дуейн изглеждаше горд със себе си. Мартин неодобрително поклати глава, взе шепа дражета и пак отиде при хляба.

— Искаш ли сандвич с фъстъчено масло и сладко? — предложи.

— Не, човече, нямам апетит. Но ти си хапни.

Мартин си намаза още една филия, този път с още повече сладко.

— Март, спомняш ли си, че ти казах, че имам изненада за теб?

Мартин погледна приятеля си озадачено.

— Не, изобщо не помня такова нещо.

— Е, казах ти. Искаш ли да я видиш сега?

Дуейн изглеждаше въодушевен и Мартин не можеше да разбере дали е от наркотиците или от радост, че ще изненада приятеля си.

— Добре, каква? — небрежно попита той.

— Дивиди. Ще отида да го донеса, докато ометеш сладкото — каза Дуейн, като посочи полупразното бурканче.

— Дивиди ли? — незаинтересувано измърмори Мартин.

— Повярвай ми, ще ти хареса.

Дуейн изскочи от кухнята и го остави да довърши сандвича си. След малко пак се появи с диска в пластмасова кутия.

— Ето го.

Мартин погледна кутията. Нямаше обложка, върху диска също не пишеше нищо.

— Къде можем да го пуснем? — още по-възбудено попита Дуейн.

— В една от стаите май имаше телевизор и уредба. — Мартин допи безалкохолното на няколко големи глътки. — Какво, по дяволите, има на това дивиди, Дуейн?

— Голямо забавление, човече. Нали си падаш по садо-мазо?

Дуейн говореше като герой от анимационен филм. Беше най-добрият приятел на Мартин и той не беше скрил от него, че обича садо-мазо изпълненията и грубия секс.

— Това ли има на диска?

В гласа на Мартин вече прозвуча лек интерес.

— Това, човече, трябва да те изправи на нокти. Препоръчаха ми го като върха на екстремното порно.

Мартин погледна изпитателно превъзбудения си приятел.

— Значи е само за мен. Колкото по-грубо, толкова по-добре.

Натъпка последните захарни дражета в устата си.

— Добре, къде е телевизорът?

— Някъде на горния етаж. Ще го намеря, не се бой. Само изчакай да взема някоя поничка.

Мартин се върна при хладилника и взе кутия с три шоколадови понички и още едно безалкохолно. Двамата излязоха от кухнята.

След малко откриха стаята за забавления, обзаведена с няколко големи и много удобни кожени кресла, подредени срещу най-големия плоскоекранен телевизор, който Мартин някога бе виждал. Аудиоуредбата и дивиди-устройството бяха последен писък на модата.

— Яко. — Дуейн скочи върху едно от кожените кресла като дете върху трамплин. — Маниашко — добави, като погледна внушителния телевизор.

— Дай ми диска и престани да се държиш като глупаво хлапе.

Дуейн даде диска на приятеля си и се настани удобно. Мартин го вкара в дисковото устройство.

Първото, което му направи впечатление, беше аматьорското качество на записа; това определено не беше професионално направен филм. На първите кадри се виждаше млада жена, на не повече от двайсет и пет, вързана за метален стол. Дългата й руса коса беше разрошена, сякаш току-що се е събудила. Бялата й блуза изглеждаше мръсна и напоена с пот. Дънковата й пола бе разкъсана и под нея се виждаха стегнати крака с хубав тен. Очите й бяха завързани, устата — запушена, размазаният грим по лицето й беше ясно свидетелство, че плаче. Червилото й също бе размазано, изглеждаше уплашена и изтощена. Стените на малкото помещение, в което се намираше, бяха целите в дупки, сякаш някой ги беше удрял с чук. Освен стола, на който беше вързана, единствената друга мебел беше метална маса.