— Точно тук.
— Колко големи бяха?
— Не много. Може би около три сантиметра, с тъмно мастило.
— Виждала ли си го пак оттогава?
— Не.
— Ами гласът му? Имаше ли нещо особено?
— Не помня.
— Да се върнем на бара, Изабела. Опитай се да си спомниш името му.
Тя затвори очи и си пое дълбоко въздух.
— Имаше ли нещо особено в бара? Например неонов знак, по-необичайна украса, може би нещо в разположението му?
— Беше отдавна. Изчакай една минутка да помисля.
Робърт поседя мълчаливо няколко секунди.
— Почти съм сигурна, че беше близо до някакъв плаж — обяви Изабела, като присви очи.
— Добре, да опитаме по друг начин. Не мисли за бара. Опитай се да си мислиш за приятелката, с която си била. Мозъкът ти ще направи по-лесно връзка с приятелката ти, отколкото със самото заведение. Единият спомен ще задейства другия.
— Бях с Пат. Не се бяхме виждали от известно време. — Изабела вдигна очи към тавана. След малко се усмихна. — Прав си. Като се замислих за Пат, си спомних. Бяхме във „Венис Уейлър“ във Венис Бийч.
— Знам го. Бил съм там няколко пъти — възбудено обяви Робърт. — Мога ли да те попитам още нещо?
— Разбира се.
— Ще можеш ли да обясниш на нашите специалисти как е изглеждал онзи мъж, за да направят фоторобот? Много ще ни помогнеш.
— Да, ще се постарая — стеснително сви рамене тя.
Робърт се приближи и я целуна по устата.
— Извинявай, че си изпуснах нервите. Наистина ме изненада, когато каза, че си виждала символа, а това е първият пробив, който правим по случая.
— Няма проблем.
Тя също го целуна. Робърт посегна към хлабавия възел, с който бе завързала ризата му около кръста си, и дрехата падна на пода. Все още не бяха хапнали нищо за закуска.
38.
Беше поредният адски горещ ден в Лос Анджелис, температурата отиваше към трийсет градуса. Улиците гъмжаха от хора, които разхождаха кучета, тичаха за здраве или просто се шляеха.
Робърт излезе от апартамента на Изабела около обяд, след като най-после закуси. Тя все още бе малко неспокойна, но го увери, че ще се оправи.
— Ако това е нашият човек, тя можеше да бъде жертва — отбеляза Карлос, когато Робърт му каза новината.
— Знам. Ще изпратя художник в апартамента й да състави фоторобот. Но преди това искам да говоря с Питърсън от „Тейл и Джош“. Между другото, намери ли адреса му?
— Да. Виа Линда в Малибу — отвърна Карлос, като погледна записките си на компютъра.
— Малибу, а? — вдигна вежди Робърт.
Младежът кимна:
— Някои адвокати явно заработват доста.
— Предполагам. Намери ли някое от момичетата на Краля? Някакви новини в това отношение?
След разговора със сутеньора в петък Робърт бе положил сериозни усилия да убеди капитан Болтър да постави престъпния бос под двайсет и четири часово наблюдение.
— Да, нашите хора са проследили една от тях до дома й — отговори Карлос, като извади листче от джоба си.
— Чудесно, можем да се отбием при нея след Питърсън. Хайде да тръгваме. Ти караш.
Малибу е впечатляваща трийсет и пет километрова крайбрежна ивица североизточно от Лос Анджелис. Там живеят известни личности като Барбара Стрейзанд, Том Ханкс, Дъстин Хофман, Робърт Редфорд и много други богати и прочути холивудски звезди. През по-голямата част от дългото пътуване към дома на Питърсън двамата детективи мълчаха. Мислите на Робърт бяха разделени между незабравимата нощ, прекарана с Изабела, и удивителното разкритие, което тя бе направила за разследването. Наистина ли беше стояла лице в лице с убиеца? Ако да, бил ли е дегизиран? Беше ли се уплашил, че е забелязала татуировките на китките му? Робърт знаеше, че убиецът не оставя нищо на случайността, но имаше макар и нищожна вероятност срещата му с Изабела да е била случайна. Робърт чувстваше, че съдбата става по-благосклонна към него.
— Ето улицата — каза Карлос, когато завиха по Виа Линда.
— Номер четири. Онова там е неговата къща.
Робърт посочи къща със светлосиня фасада. Отпред бяха спрени три коли, едната — чисто нов микробус „Шевролет Експлорър“.
По стандартите на Малибу къщата на Питърсън не беше нищо особено, но според разбиранията на Робърт и Карлос бе огромна. Представляваше триетажна съвременна постройка с голяма морава отпред, подстригана безупречно. Дъговидна павирана алея водеше от улицата до огромната входна врата, заобиколена от красиво аранжирани ярки цветя. Който се грижеше за тази къща беше перфекционист.